— Половин час! — каза Бухала, настанявайки се удобно. — Точно толкова ми трябва за да довърша разказа си за Моя чичо Робърт, чиито портрет е под теб. А сега кога беше това? Аха! В същия ветровит ден като днес…
— Бухал, кажи искаш ли да ме видиш?
— Да, Пух! И защо има кутии с обувки в килера?
— Не мога да си помогна сам!
— Че какво е станало?
— Ами, имаше писмо до мен И когато отидох до магазина, за да погледна…
— Да?
— Ами, продавачът беше много мил с мен: „Искате ли да ви помогна с нещо, Сър?“ Ох, почувствах се много важен.
— Пух, ти не се нуждаеш от тези обувки!
— Ще ги върна!
— Би било добре!
— Ми предполагам, че и много други хора връщат такива неща…
— Какво?
— Ми има и много други, които си вземат ненужни вещи пак от магазина…
— Подобно!
— Аз не съм единствен!
— Ама, разбира се че не си Пух, много се опитват да си купят Щастие и Известност по този начин. Ама ти може да си щастлив и известен без да правиш това!
— Да, ама и те могат!
Ами, вярно си е! Това го може всеки. Независимо от казаното от Йори, всеки стига да иска, може, само че не искат!
Изпитвайки истинско блаженство от Малкото Езерце, Умният наблюдател е казал: Масите си профукват живота в тихо отчаяние. Предполага се че отчаянието може да бъде тихо. Но сега то е глухо! И ние не искаме да бъдем част от това. Можем да спрем отчаянието запълвайки дупките чрез подобия на живот или да се освободим. И като направим първата крачка почва голямото. И това ни отвежда при принципа Тидели пом, който пък произхожда от една песничка на Пух.
Това насочва към Ефекта на снежната топка, което може да ви припомни времето, когато вие самите сте бутали топката по баира и тя е ставала все по-голяма и по-голяма до момента, в който вече не сте можели да я спрете и така търкаляйки се сама, тя е блъскала колата на съседа и скоро навсякъде се е говорело за Оная Гигантска Снежна Топка, която вие сте изтървали от контрол… и затова може би понастоящем ви харесва повече да наименувате принципа Тидели-пом.
И така принципът може да работи позитивно или негативно. Можа да предизвика цинизъм, толкова лесно колкото и надежда. Може да създаде сурови престъпници и смели герои, глупави вандали или брилянтни откриватели. Най-важното е да направиш така че да работи за теб самия и за доброто на останалите или ще се изправиш пред отвратителни резултати.
Работейки с този принцип, ти използваш респекта за да строиш респект. Колкото повече сняг, толкова повече иде!
И така докато Пух си мърмореше всичките седем версии на песничката, Прасчо стоеше и се чудеше. Никой досега не беше припявал хо Прасчо, хо и всичкото това хо за него. И когато песничката свърши, той искаше да чуе наново една от версиите, но май не я харесваше много. Това беше версията започваща с „О, галантен Прасчо“ и му изглеждаше много близка до истинската поезия.
— Ама наистина ли правя всичкото това? — каза той накрая.
— Ами, в поезията… в страната на поезията, ами да Прасчо… ти правиш всичкото това, защото поезията казва, че го можеш. И ето как научават хората.
— О! — каза Прасчо. Аха защото аз, аз си помислих че съм малко заслепен. Това е само в началото. И в песничката се пее: Заслепен ли беше той — не не не. Ето как!
— Не ти си бил самозаслепен вътре в себе си и това беше най-смелият начин за едно толкова малко животинче да спре да е заслепено.
Прасчо премига щастливо и се замисли за себе си. Той бе СМЕЛ…
Малко по-късно когато недоразбралият Йори отиде да посети къщата на Бухала и влизайки вътре установи че е станала къщата на Прасчо…
— Точно като къща за Бухала. Не мислиш ли така Прасчо, Малкия?
И после Прасчо направи нещо много благородно, направи го в мечтите си, докато си мислеше за всички чудесни неща, които Пух бе изпял за него.
— Да тази къща е точно като за Бухала! — почна великодушно той. — И надявам се да бъде много много щастлив в нея. И после преглътна два пъти, защото самият той се чувстваше много щастлив в нея.
— Какво мислиш ти, Кристофър Робин? — попита малко объркан Йори, защото имаше чувството че все пак не всичко е наред.
Но Кристофър Робин имаше въпрос и се чудеше как да го зададе.