— Ами, Виж Прасчо ако твоята собствена къща беше издухана и ти нямаше къде да живееш, нямаше ли да отидеш някъде другаде? Какво ще направиш ти, ако къщата ти бе съборена от вятъра?
И още преди да отговори Прасчо, се обади Мечо Пух:
— Как какво! Щеше да дойде да живее в нас, нали Прасчо?
Прасчо му стисна ръката.
— Благодаря ти, Пух! Обичам те!
Искате ли да бъдете истински щастливи? Можете да започнете с това просто като оцените кой сте и какво имате. Искате ли да сте вечно нещастни? Можете да започнете с това да се чувствате вечно незадоволени. Както пише Лао Дзъ „Огромното дърво, което докосва звездите е започва с малкото семе в земята, голямото пътуване започва с малката крачка. Мъдростта, Щастието и Смелостта е ви чакат някъде отвъд хоризонта, те са част от безкрайният цикъл на живота, който почва от тук и сега. Те не са края, а началото. Колкото повече сняг, толкова повече иде, колкото повече иде, толкова повече сняг.“
Чунг-дзе обяснява това по друг начин:
Явно е че само един смел човек може да вдъхнови хиляди към победа. Ако един загрижен за обикновените неща постига толкова много, то какво би постигнал човекът загрижен за големите.
(Аплаузи) Тост! За Галантния Прасчо и Безстрашния Пух!
Нека пеем тост за Прасчо!
Пеем! Пеем!
Нека пеем тост за Пух!
Тост за мечо!
Тост за живота на мечето!
След като те изядоха всичко на масата, Кристофър Робин удари с лъжица по плота и всички спряха да говорят и запазиха тишина, освен Ру, който хълцаше шумно и се опитваше да види един от роднините на заека.
— Това тържество се състоя, за да ознаменуваме това, което някой е направил! — каза Кристофър Робин. — И ние всички знаем кой е той, и това е неговото парти, и аз имам подарък за него! — после почака за малко и прошепна — Ама къде е той?
Докато той се оглеждаше за подаръка, Йори се прокашля патетично и взе думата.
— Приятели, изключвайки странностите, за мен е голямо удоволствие да ви видя на моето парти. — почна Йори. — Аз не направих нищо. И всеки един от вас с изключение на Заека, Канга и Бухала, не направиха нищо. А да и Пух! Моите забележки, разбира се, не се отнасят до Прасчо и Ру, защото те са твърде малки. Разбира се всеки можеше да направи същото. Но го направих аз. И това не е, подчертавам не е поради това, което има Кристофър Робин — и той постави предния си крак пред устата си и каза тихо — пробвай под масата! Там аз направих каквото можех, но мисля че всички усещаме че направихме това, което можем тогава. Имам чувството, че всички трябва…
Да, да, да! Ами, както и да е…
— Ето го! Глупавият стар Пух. Това е за Пух! — извика К. Робин.
— За Пух, ли? — изохка Йори.
Ама разбира се че е за Пух! Защото той е точно такъв вид мече!
— И какво му е толкова специалното на Пух? — пита възмутено Йори.
— Ами Йори, ако прочетеш следващата глава може и да ти стане ясно.
— Трябва!
Нищо и Никъде
— На къде сме тръгнали? — пита, Пух, задъхвайки се след него и чудейки се дали става дума за експедиция или просто за Какво-мога-да-направя-за-теб-ти-знаеш.
— Наникъде! — каза Кристофър Робин.
Така че те тръгнаха нататък и след като повървяха още малко Кристофър Робин каза:
— Какво е нещото, което най-много обичаш да правиш на този свят, Пух?
(И разбира се, че това беше да ходи в дома на Кристофър Робин и да яде, но след като вече отбелязахме това, не мисля, че е необходимо да го казваме пак.)
— И аз обичам същото — каза Кристофър Робин. — Но нещото, което най-много обичам да правя, е да не правя нищо.
— И какво е да не правиш нищо? — пита Пух, след доста време.
— Ами, това е когато хората те търсят, едва след като го свършиш. „Какво мислиш да правиш, Кристофър Робин?“ И ти кажеш „О, нищо!“ и после тръгнеш да го вършиш.
— О, разбрах!
— Ами това което правим сега е нещо като да не правим нищо.
— Разбрах! — каза отново Пух.
— Означава просто да си вървим, да слушаме онова, което не можем да чуем и никога ама никога да не се тревожим за нещо.
И както Чуанг-дзе го описва:
Съзнателният тръгнал на север към Земята на Тъмната Вода и се изкачил до Неописуемата Планина, където срещнал Немият, който не правел нищо. „Имам три въпроса към теб.“ — казал Съзнателният. — „Първо какви усилия и размишления ще ни отведат до разбирането на Тао? Второ, къде трябва да отидем и как трябва да намерим покоя на Тао? Трето, откъде трябва да тръгнем и кой път да поемем, за да стигнем Тао?“
Немият, който не правел нищо не му отговорил.
Съзнателният тръгнал на Юг към Земята на Светлият океан, изкачил Планината на увереността и там срещнал Импулсивния Бърборко. Задал му същите въпроси. „Ето ти отговорилите.“ — казал той, но точно започнал да отговаря и не щеш ли се притеснил ужасно и забравил какво го питали.