И по средата на такъв практически натоварващ ден, императорът бил закарван до Приемната за среща с някого. Но, когато пристигнал там нямало никой. Императорът повървял по средата на помещението и накрая се поклонил пред празното място. После се върнал при хората си с огромна усмивка на лицето. „По често трябва да си определяме такива срещи! — казал той. — Не съм се радвал така на живота от толкова време!“
В 48 глава на Тао-те-Чинг, Лао Дзъ пише: За да се доберете до Познания, слагайте по нещо всеки ден, но ако искате мъдрост, премахвайте по нещо всеки ден. Чуанг-дзе казва:
— Аз се обучавам! — казал Йен Ху.
— Как? — питал Учителя.
— Като забравям правилата на Правилността и нивата на Издигане.
— Добре, но може да бъде и по-добре!
След няколко дни Йен-Ху отбелязал — Имам прогрес!
— Какъв?
— Забравих Ритуалите и музиката!
— По-добре, но не и отлично!
По някое време, доста по-късно Йен Ху седнал на земята и споделил с Учителя:
— Сега съм седнал и забравих всичко.
Учителят се сепнал и питал:
— Какво искаш да кажеш с това, че си забравил всичко.
— Забравих тялото и усещанията си, изоставих всичко навън и всичко отвъд. По средата на нищото, се наслаждавах на Всичкото.
Учителят се поклонил.
— Ти си разгадал границите на времето и познанието. Аз съм далеч зад теб. Ти си намерил Пътя.
Събиране, анализ, обработка и фиксиране на информацията, това всичкото мозъкът извършва съвсем автоматично, бързо и без усилия, нещо което не може дори и най-бързият компютър на света, който изглежда като детска играчка. Но той може и повече! Да го използваш само за обичайните неща и за нищо повече е толкова неефективно и неправилно, колкото и използването на магическа пръчица за отварянето на консерва боб. Силата на Празното Съзнание е нещо, което не се поддава на обяснение. Но тя може да се използва от онзи, който оценява стойността на Нищото.
Нека приемем, че ви идва някаква идея, или както Пух казва, тя ви обзема. Откъде е дошла? От нещо, което пък идва от нещо. Ако успеете да я проследите по целия и път, в крайна сметка ще откриете, че тя произхожда от Нищото. И още повече, колкото по-велика е тази идея, толкова по-лесно може да се проследи до там. Гениалния Удар! Нещото, за което никой не е и мечтал преди! Революционно откритие! Практически всеки от нас е имал поне една такава, много често на сън, когато всичко всичко е толкова ясно и препълнено с Нищото и тогава, точно тогава се появява идеята като, че ли от нищото. Но дори не е необходимо да спим няколко часа, за да се случи това. Можем да сме будни, напълно будни! Процесът е естествен!
Той е започнал в нашето детство, когато сме били напълно безпомощни, но не сме се страхували, а само сме се забавлявали на света наоколо. И сме достигнали юношеството, все още безпомощни, но опитващи се най-малкото да постигнем някаква независимост. Надраствайки този етап сме се озовали в зрелостта — самозадоволяващи се индивиди, способни и достатъчно зрели за да се грижим за останалите, както са ни учили преди това.
Но зрелостта не е най-високото ниво на нашето духовно развитие. На върха е независимото, с чисто съзнание, всевиждащо ДЕТЕ. Това е нивото познато като Мъдрост. В Тао-те-Чинг и редица други мъдри книги е написано: „Върнете се в началото! Станете отново дете!“ Какво е онова, което прави просветения изпълнен с щастие и светлина, като дете? Защо понякога дори Той говори като дете? Защото е! Мъдрите са деца Мозъците им са изчистени от нещата и малките знания и на това място те се пълнят с мъдростта на Гениалното Нищо, Космическият Път.
Те си вървели, мислейки и разговаряйки за това-онова и бавно-бавно стигнали до прекрасно непознато място в Гората, наречено Галеоновото Лоно, заобиколено от повече от 60 дървета, Кристофър Робин бил чувал за него. Това било странното място, в което никой не можел да преброи дърветата, дори и отбелязвайки ги, човек се чудел дали са 63 или 64. Дори земята не била като земята в другите части на Гората — сива, на бучки и студена, а обратното зелена, гладка и тиха — чиста дълбока трева. Стоейки там можело да се види целият свят до хоризонта и зелената трева, докосваща небето и като че ли целият свят ги изпълвал в мястото наречено, Галеновото Лоно.
И ето че тук свършват всички книги за Пух, там в Невероятното Място на върха на Гората. Можем да отидем там по всяко време. Не е далече, не е трудно да го намерим. Само трябва да поемем по пътеката на Нищото. Защото е там, където сме и ако сте приятели на мечетата ще го намерите!