После аз казах нещо от рода на: — Това няма особено значение, защото един от основните таоистки принципи е бил формулиран от теб.
— Наистина? — с надежда ме попита Пух!
— Разбира се — П’у, Неиздълбания пън.
— Бях забравил!
Та сега ще се опитаме да обясним принципа П’у, Неиздълбания пън. По класически таоистки начин няма да навлизаме твърде надълбоко и няма да обясняваме твърде много, защото това само ще ни обърка и поради това ще оставим само впечатлението, до което тази идея може да ни изведе на нашето умствено ниво и после ще я игнорираме. Сега вие ще кажете „Ок, тази идея е страхотна, но за какво става дума?“ Така че вместо това, нека да покажем съдържанието и по различни начини.
— П’у между другото се произнася като Пух, но с по-кратко „у“ — като звукът, който се издава, когато се опитвате да издухате прашинка от шепата си в горещ летен ден. Сега, преди да извикаме нашия местен експерт, за да ни даде няколко блестящи забележки, нека обясним нещо.
Същността на принципа на неиздълбания пън е, че нещата в естествената им простота съдържат собствена природна сила, сила която бива ограбена и се губи, ако тази естествена простотата бъде нарушена. За П’у, типичният китайски речник ще ни даде определението — натурален, прост, ясен, честен. П’у е съставен от две ясно различими, но комбиниращи се едно с друго значения: първото — коренът на думата е за дърветата в гората, второто — звуковото е за дълбоката трева и шубрака. И от „дървото в шубрака“ и „неизрязаната гора“ произхожда идеята за нещата в тяхното собствено природно състояние — това е основната представа в английските версии на таоистките съчинения, описано като „неиздълбания пън“. Този основен таоистки принцип е валиден не само за нещата с тяхната природна красота и функция, но и за хората като цяло. И за мечетата! Което ни отвежда при Пух като епитом на неиздълбания пън. Като илюстрация на този принцип, Пух може да ни изглежда твърде глупав на моменти.
— Това е повече от вярно! — каза нервно Прасчо — За какво си мислиш Пух?
Пух се загледа в лапите си. Той знаеше че едната е дясната (правилната) и знаеше че ако намери дясната то другата е задължително лявата, но никога не можеше да си спомни как да започне.
— Ами, каза бавно той…
…Няма никакво значение какво си мислят другите, особено ония изпълнени с предубеждения, Пух неиздълбания пън, може да постигне всичко, което реши, точно защото е простоват. И всеки истински стар таоист вървящ през гората ще ви каже, че простоват не значи непременно глупав. И е ясно, че таоисткият идеал е простото уютно отражение на универсалния принцип на неиздълбания пън и става ясно, че Пух, за разлика от мислителите Заек, Бухал и Июр, е истинския герой на Winnie-the-Pooh и на Къщата на ъгъла.
— Факт е, каза Заека, че някакси си сме загубили пътя.
Те тъкмо си почиваха на малка слънчева полянка по средата на гората. Пух се ядоса на тази полянка, тъй като в която и посока да тръгнеха, все се връщаха обратно и винаги когато тръгнеха, Заекът казваше победоносно: „Сега вече знам къде сме!“ И Пух мрънкаше ядосано: „Аз също!“ А Прасчо не казваше нищичко. Той все се опитваше да каже нещо, но единственото което му идваше наум беше „Помощ! Помощ!“, а изглеждаше тъпо да каже това, когато до него бяха Пух И Заекът.
— Хъм — каза Заекът, след дълго мълчание което никой не се опита да наруши като му благодари за страхотната разходка, — по-добре е да ставаме, предполагам. Кой път ще хванем сега?
— Как става така, че колкото по-бързо се отървем от тая полянка, толкова по-бързо почваме да я търсим! — разсъждаваше бавно Пух.
— И какво му е хубавото на това! — пита Заекът.
— Ами, каза Пух, когато се опитаме да се върнем у дома, е го намираме, следователно ако се опитаме да намерим тази полянка, ще сме сигурни че няма да можем, а това вече е добра идея, защото тогава би трябвало да намерим нещо, което не сме търсили, което би трябвало да е нещото, което наистина търсим.
— Не мога да открия и грам разсъдък в това! — каза Заекът. Ако тръгна от тази полянка и после пак я потърся, със сигурност ще я открия.
— Аз пък предполагам, че няма да стане така. — каза Пух! — само предполагам.
— Пробвай! — каза изведнъж Прасчо — Ние ще те чакаме тук.
Заекът се разхили, за да покаже колко е тъп Прасчо и пак тръгна в тъмата. И както поне 100 пъти досега, той тръгна да се връща обратно… Прасчо и Пух почакаха 20 минутки и после Пух стана.
— Мисля си, каза Пух, Хайде да се прибираме у дома, Прасчо.
— Но Пух — каза Прасчо ентусиазирано, — нима знаеш пътя?
— Не! Но в шкафа имам 12 каци с мед и те ме викат от часове! До сега не можех да ги чуя добре, защото Заекът не спираше да говори, но сега когато всички си мълчахме, аз чувах само тях. Мисля, Прасчо, че вече знам откъде ме викат. Хайде!