Те повървяха заедно, и дълго време Прасчо не проговори, за да не прекъсне каците и изведнъж издаде писклив вик и още едно ооооооооо…, защото най-сетне почна да осъзнава къде е, но все още не искаше да издава прекалено силен звук, в случай че е сгрешил. И когато вече беше сигурен че няма никакво значение дали гърнетата наистина викат или не, се чу вик пред тях и от тъмнината изскочи Кристофър Робин.
След всичко това излиза че, ако има някой които да е най-умен от тях то това би бил Заекът, а не Мечето. Но това не е начинът, по който стават нещата.
— Идваме за да ти пожелаем Много Щастлив Четвъртък. — каза Пух след като беше влизал и излизал 1 или 2 пъти само за да се убеди, че може да излезе пак.
— Защо? Какво ще се случи Четвъртък? — попита Заекът.
Пух обясни, после заекът, чийто живот е изграден само от важни неща, каза:
— Ох, Мисля си, че все пак ти си дошъл за нещо.
После поседяха малко и след време Пух и Прасчо отново тръгнаха. Сега вятърът беше зад гърба им и те не трябваше да крещят.
— Заекът е умен! — каза Пух.
— Да! Заекът е умен! — съгласи се Прасчо.
— И той има мозък!
— Да! Има мозък! — додаде Прасчо.
Възцари се дълга тишина.
— Дааа! Предполагам, че това е причината той никога нищо да не разбира. — заключи Пух.
И както Умният Заек, така и Изтърканият Йори не постигат това, което искат. Защо? Причината е в това, което ние наричаме Отношението на Йори. Може да се каже, че Заекът прекалява с познанието как да се чувства Умен, и докато Бухала прекалява с познанието как да изглежда Знаещ, то Йори прекалява с това как да се оплаква. Както и всеки, който реално ги няма, може да се види, че отношението на Йори към мъдростта и щастието е повече на превенцията ??? на каквото и да било истинско осъзнаване на живота, като цяло:
Йори, старото сиво магаренце седеше над потока и се оглеждаше във водата:
— Патетично, каза той, ето какво е! Патетично!
Той се обърна и продължи 20 ярда надолу, следвайки поточето, после го пресече и продължи бавно надолу по другия бряг. После отново се вгледа в образа си във водата.
— Както си и мислех. Не изглежда по-добре и от тази страна. Но на никой не му пука. Никой не го е грижа. Патетично, ето какво е!
Чу се пукане от орловата папрат пред него и оттам излезе Пух.
— Добро утро, Йори!
— Добро утро Пух, мечето ми. Ако е добро наистина, в което се съмнявам.
— Защо? Какъв е проблема?
— Нищо Пух, мечето ми, нищо! Ние не можем всичко, а някои от нас не го правят. Всичко тук ни показва че е така, уви!
Не че отношението на Йори няма и грам хумор…
— Здравей Йори! — казахме ние.
— А! Загубили сте се?
— Ние идваме само да те видим. И да видим как е къщичката ти! А още си седи, Пух! — каза Прасчо.
— Знам! Много странно! Някой трябва да дойде и да я събори. — каза Йори.
— Чудехме се дали вятърът може да я издуха! — каза Пух.
— Аха ето защо никой не е дошъл. Предполагам, че са забравили.
…вярно е че не му е чак толкова ужасно чувството за хумор. Не както на някои други, за които бихме си помислили. И накрая, кое прави Пух толкова любим на всички.
— Ами, да започнем с… — каза Пух.
— Да, нека започнем, имаме принципът на неиздълбания пън. Кое е най-очарователното нещо в Пух?
— ами да започваме…
…простотата, простотата на неиздълбания пън? А най-чудното нещо на простотата е нейната услужлива мъдрост, нещо като какво-има-за-ядене-тук, мъдрост, от която можеш да черпиш…
Осъзнавайки това, нека оставим Пух да обясни природата на неиздълбания пън.
— ОК, Пух, какво можеш да ни кажеш за неиздълбания пън.
— за какво? — скочи изведнъж Пух и разтвори очички.
— за Пъна… Ти знаеш…
— Ох… Уф…
— Какво можеш да ни кажеш за него?
— Не мога!
— Ти…
— Нека каже Прасчо! — каза Пух.
— Не мога! — изписка Прасчо!
— Ами, тогава… предполагам че заекът ще може!
— Аз не искам! — пак се обади Прасчо.
— Някой вика ли ме? — каза Заекът, изскачайки иззад стола.
— О, заек. Ние точно обсъждаме неиздълбания пън… — рекох аз.
— Никога не съм го виждал, но ще отида да питам Бухала.
— Това не е не…
— Твърде късно! Той вече замина! — отбеляза Пух.
— Аз никога не съм чувал за този Пън! — каза Прасчо.
— Нито пък аз! — отсече Пух, почесвайки се зад ухото.
— Само така се казва. Това означава само че Пънът е начинът да кажеш — „като Пух“.
— Аха и това е всичко… — каза Прасчо…
— И аз се чудех — каза Пух.