Пух не можа да обясни какво е Пъна с думи и просто каза, че той е. Това е и природата на неиздълбания пън.
— Перфектно обяснение, Пух. Благодаря.
— Няма за какво! — каза Пух.
Когато премахнеш неща като арогантността, сложността и разни други, с които се срещаме по пътя си, рано или късно откриваш простичката детска и мистериозна тайна позната на Пъна. Животът е забавен.
И така… една есенна сутрин, когато вятърът бе издухал всички листа в гората през нощта и се беше опитал да издуха и храстите, Пух и Прасчо седяха на Мястото за размишления и се чудеха.
— Това за което си мисля — каза Пух — е че трябва да посетим Йори, за да видим дали вятърът е издухал къщичката му и ако е така да се опитаме да я построим отново.
— Мисля си, че трябва да идем при Кристофър Робин, но той вероятно няма да си е там, така че няма да можем да го видим. — каза Прасчо.
— Хайде да посетим всички! Защото, когато си вървял дълго през гората и изведнъж влезеш в чужда къща и той то каже „Здравей Пух“ и ти залепи звучна целувка. Ей на това му викам ден на Приятелството. — каза Пух.
Прасчо си мислеше, че те все пак трябва да имат някаква причина да посетят всички, например да търсят нещо дребно или да си организират експозиция или там каквото измисли Пух. Пух го може това.
— Ние ще отидем, защото днес е вторник и ще видим всички, за да им честитим: Много щастлив вторник! Хайде, Прасчо, да тръгваме!
Според Неиздълбания Пън най-важна е възможността ни да се наслаждаваме на простотата и тишината, на природата и покоя. Оттук произхожда и възможността да правим нещата спонтанно и така да ги караме да работят за нас, колкото и странно да им се струва това на някои на моменти. Както казва Прасчо в Winnie-the-Pooh — Пух няма много акъл, но никога не попада в капани. Той прави простички неща и така нещата се подреждат.
За да разберем това добре, нека погледнем към някой, който действа точно обратно на Пух, например Бухала.
Спелувай вторник
Мечето вървеше през горичката и храсталака, разтваряше листата на прещипа и пирена, през скалистите корита на поточетата, през насипите от пясък и отново през пирена и най-сетне уморено и гладно то достигна до Стоакровата гора. Това беше гората, в която живееше Бухалът.
— И ако някой все пак знае нещо за нещо си — каза мечето — то това трябва да е Бухала или моето име няма да е Пух. А то е. Следователно е така. А ето те и теб.
Така че, ние сме на гости на Бухала, у когото идваме за пореден път, търсейки отговори на това и онова. Ще намерим ли отговор тук?
Преди да влезем, обаче и да се огледаме, би било добре да дадем няколко бегли черти на школата, чиито представител е Бухала, във връзка с отношението и принципите на таоизма, върху които се концентрираме тук.
Ще започнем с това, че е необходимо да отбележим, че в Китай основните школи са конфуциански по ориентация и поради това те говорят на различен език от таоизма, който вижда конфуцианското учение като огромен мравуняк, чиито заети мравки се присъединяват към пикника на живота, бързайки насам и натам и надробявайки и пренасяйки парчетата от тортата. В последната глава на Tao Te Ching, Лао Дзъ пише: Мъдростта не се изучава, обучението не е мъдрост. — възглед, който се споделя от всеки таоист и досега.
От таоистка гледна точка, докато обучението дава възможност за справяне в точно определени ситуации, то дълбочината на познанието не може да се достигне чрез неговото ограничено ниво. Чуанг-це пише:
Както истинската жаба не може да си представи океана, така и пролетното насекомо не може да си представи леда. Как тогава може обученият да разбере Тао? Той е спрян от собствените си познания.
Изглежда странно тогава, че таоизма, учението на Цялостния човек, на Истинския човек, на Духовния човек, поне частично ще бъде обяснен от Бухала в това западно таоистко съчинение, сиреч от Мозъка, от Академика, от Пълния с прах безумен Професор. Далече от таоисткия идеал за цялостност и свободата, този непълен и небалансиран образ разделя всички абстрактни неща на малки категории и частици, наподобявайки безполезността и дезорганизираността на неговото ежедневие. Вместо да се учи от таоистките учители и от собствения си жизнен опит… той се учи единствено интелектуално и индиректно от книгите. И дори и знаейки таоистките принципи, той никога не ги практикува в ежедневието си, неговите обяснения за тях са лишени от важни детайли, като например как все пак действат и къде се прилагат. И следователно е много трудно да намериш духа на таоизма в неговите мъртви съчинения, чиито избелели школни дисертации съдържат толкова таоистка мъдрост, колкото може да се открие и в един восъчен музей.