Таото на Пух

Но това можем и да очакваме от Абстрактният Бухал, прашасалия Западен дисидент на конфуцианското обучение, който подобно на неговия Нобел и по-точна на неспособният на въображение праотец, счита че има монопол над…

— Какво е това? — прекъсна ме Пух.

— Какво е кое?

— Което току-що каза — конфуцианец, изсушен ученик…

— Ами… виж сега… Конфуцианецът е онзи, които изучава познанието заради самото познание и който запазва знанието само за себе си или за малка група от последователи, пишейки претенциозни и помпозни памфлети, които никой не може да разбера, а камо ли онзи, който се опитва да осветли останалите по въпроса. Как ти звучи това?

— Ми по-ясно!

— Бухалът е образ на Конфуцианеца.

— Схванах! — каза Пух.

Което пък ни връща обратно при Бухала. Нека видим как ни описва Заекът ситуацията с Бухала.

… Не може да ни караш да уважаваме някой, който може да спелува четвъртък, тъй като даже и да не може да го спелува правилно, спелуването не е всичко на този свят. Идва време когато спелуването на вторник няма никакво значение.

— Между другото, Пух спелувай ми вторник.

— Да спелувам какво?

— Вторник. Нали се сещаш — Понеделник, вторник…

— Драги ми Пух всеки знае че се спелува с Втори. — каза Бухалът

— Наистина ли?

— Даааааа! Преди всичко това е вторият ден от седмицата.

— ААА така ли ставали работите — изненада се Пух.

— ОК, Бухале! И какво следва след вторник? — питах аз.

— Третиник! — каза Бухалът.

— О ти само объркваш нещата — отбелязах аз. — Денят след вторник не е с Трети.

— Тогава с какво е? — пита Бухала.

— Той е днес! — изгрухтя Прасчо.

— Моят най-любим ден! — извика Пух.

Нашият също! Все се чудя защо учените не мислят върху това. Може би защото се объркват мислейки за всички останали дни твърде много. Едно от показателните неща за всички учени е че винаги използват Големи думи, които никой не може да разбере…

— Хъм, обичайната процедура в тези случаи следва да се следва! — каза Бухалът.

— Какво означава обичаен процекеик… Тъй като съм мече с много малко мозък, та дългите думи ме отегчават.

— Това значи как се правят нещата.

— Това дългото означава това…, няма значение. — каза Пух.

…изглежда, че тези безкрайни думи са създадени, за да ни пречат да разбираме. По този начин учените изглеждат Важни и се защитават от това да изглеждат Нищо не знаещи. Според ученият е едва ли не престъпление да не знаеш всичко.

Но понякога познанието на учения изглежда трудно за осъзнаване, просто защото не се съчетава със собствения ни жизнен опит. С други думи Знанието и Опитът не винаги говорят на един и същ език. Но дали знанието произхождащо от опита не е по-стойностно от това, което не произхожда от опита. За много от нас е ясно, че повечето учени се нуждаят да излязат навън и да се огледат наоколо — да повървят по тревата и да поговорят с животните. Такива нещица.

— Много хора говорят с животните. — каза Пух.

— Може, но…

— Но не много ги слушат… — добави той! — Така мисля аз.

С други думи трябва да кажем че има и по-важни неща от Познанието. Както пише мистичният поет Хан-шан:

Ученият на име Уанг
Се смееше на моите стихове.
Акцентите били погрешни
Каза той.
Твърде много грешки.
Идеята била тъпа.
Думите импулсивни.

Аз се смях на неговите поеми.
Както той се хилеше на моите.
Те се четат така
Както думите на слепец…
Описващ слънцето.

Още повече, престаравайки се като ученият над съвсем маловажни неща, може да обърка съвсем човек. Пух описва начинът на мислене на конфуционеца по съвсем правилен начин:

В понеделник, когато слънцето е горещо
Аз се чудя на себе си
Сега истина ли е или не е
Това че какво е що и що е какво?

Във вторник като вървя през сняг и град
Чувството в мен расте ли расте
Че маи на никои не му е ясно
Дали онези са тези или тези са онези.

В сряда когато небето е синьо
И аз нямам какво друго да правя
Тогава честичко се питам дали е вярно
Това че какво е що и що е какво.
В четвъртък когато почне да се заскрежава
И висулки заблестят по дърветата
Колко ясно се вижда
Че тези са нечии…, но нечиите дали са тези?
В петък…

Да, дали чиито са тези, всъщност? За ученият поставянето на имена е най-жизненоважното нещо на този свят. Дърво. Птица. Куче. Но не ги карайте да подрежат дърво, да посадят цвете или да се погрижат за кучето, освен ако не искате да се наслаждавате на неприятни изненади. Изглежда че отглеждането на нещата е далеч от тях.