От друга страна трябва да отбележим, че учените са много полезни и необходими дори по техния си собствен тъп и неприятен начин. Те имат много информация. Но все пак има нещо повече от информацията на тоя свят, и това повече е точно онова нещо, поради което е истинския живот.
— Опс, Пух виждал ли си ми другия молив?
— Да! Бухалът го ползваше преди малко!
— Аха, ето го! Какво е това? „Африканските мравояди и тяхната аберация.“
— Какво? — каза Пух.
— Африканските мравояди и тяхната аберация. Ето за какво е писал Бухала.
— Ох, какво са?
— Кажи просто че моливът е изписан.
Другото смешно нещо е, че Учените винаги се опитват да осъждат ума на Неиздълбания пън — казва се Игнориране, и то за неща, които се подразбират от само себе си, дали директно или индиректно, но винаги пречупени през собствените им граници, праволинейност или неглижиране. Например ако решат да си построят къща, точно на мястото, където духа вятър и следователно може да я разруши, то те ще я оставят да се разлети на парчета, докато се мъчат да спелуват думата Мармалад, и какво според вас да се очаква? Разбира се! Всеки вече знае какво направи Бухалът, когато му се разлетя къщичката.
— Пух! — пита остро Бухала — Ти ли направи това?
— Не! Не съм аз.
— Тогава кой?
— Мисля че е вятъра! — каза Прасчо. — Мисля, че той я издуха.
— А това ли било. Аз пък си мислех че е Пух.
— Не! — каза Пух.
За да приключим тази глава, за знанието заради самото знание, нека приведем една случка от „Къщата на ъгъла на Пух“. Йори се опитваше да сплаши Прасчо с нещо основано на три лъжи.
— Знаеш ли какво имам предвид Прасчо, малкия?
— Не, Йори, нямам идея.
— Имам предвид учене, имам предвид обучение имам предвид всичките тези неща, които вие с Пух никога не правите. Това е, което имам предвид.
— Ох… — повтори Прасчо, — Имам предвид, това ли е само? — обясни той бързичко.
— Аз съм ти казвал. Хората идват и си отиват от тази гора и казват „Тук е само Йори, но той не се брои!“. Те се разхождат наляво надясно и се хилят. Но дали знаят нещичко за А, а? Не не знаят! За тях има само три псевдоистини. Но за Образованият, забележи, Прасчо, за истински Образованият, нямам предвид Пух и Прасчо, то е голямо и славно А. Не, добави той, тук има нещичко, за което всеки трябва да дойде и да вдиша.
Тогава дойде Заекът.
— Имам само един въпрос към теб, Йори. Какво се случва с Кристофър Робин сутрините, напоследък?
— Това ли е онова, което търся?
— Три стика! — изведнъж каза Заека.
— Виждаш! — каза Йори на Прасчо. И се обърна към заека: — Сега ще отговора на въпроса ти.
— Какво прави Кристофър Робин сутрините. Учи! Ще става учен. Той се пробужда! — Мисля, че това беше думата, която спомена, но аз мога да го кажа по друг начин — той пробужда знанието. По моя си начин, аз, ако мога да се изразя правилно, аз правя това, което и той прави. Това, всъщност… е…
— А-то! — каза Заекът. — е не е най-доброто нещо. Ами, трябва да се връщам, за да кажа на останалите.
Йори погледна към своите стикове и после към Прасчо…
— Той знаел! Иска да каже, че това А е нещо, което Заека знае?
— Да Йори! Той знае. Заекът е умен.
— Умен! — каза ядосано Йори, слагайки крака си върху трите стика. Обучение! — възкликна той, скачайки върху шестте стика. — Какво е учене! — попита Йори, като ритна 12 си стика. Заекът знаел какво нещо е А! Ха!
Та така…
— Знам нещо, което заекът не знае! — обади се Прасчо.
— И какво е то? — попитах аз.
— Ами не се сещам как се казваше, ама…
— О, да, какво ще се случи после.
— Ааааааа, ето как се казваше! — каза Прасчо, ринейки с крака.
— Хъм, дай да видим!
Котлешън пай
Спомняте ли си кога Канга и Ру дойдоха в Гората? Изведнъж Заекът реши, че не ги харесва, защото са различни. После започна да мисли как да ги разкара. Но неочаквано планът се провали, както се случва със всички умни планове рано или късно.
Разумът, както знаете, си има граници. Неговите механически играчки и умни забележки се провалиха с времето, просто защото той не беше вникнал достатъчно дълбоко в нещата. Както и в случая със Заека, който трябваше да промени възгледите си по-късно поради простичкият факт, че не му беше известно какво ги е формирало. Нещото, което прави някого наистина различен, уникален само по себе си, не може да бъде разбрано само чрез разума. Тук ние ще наречем това специално нещо Вътрешна Природа. Тъй като то твърде много превъзхожда интелекта в оценяването и разбирането, ние ще помолим Пух да ни го обясни, което той ще направи по пътя на Котлешън Пай принципа.