— ъъъъ (прокашляне) ахъ!
Извинете ме за момент.
— Да, Пух?
— Аз… да обясня! — каза Пух скривайки се с лапа.
— Ами да! Така си мисля, че ще е най-добре!
— Ми що не го обясниш, ти.
— Защото някак си си миля че ще е по-добре ако ти обясниш.
— Не мисля, че е толкова добра идея!
— Защо не? Защото, когато аз тръгна да обяснявам нещата, те тръгват в грешна посока. — каза Пух. — Ето затова!
— Добре де! Аз ще обяснявам. Но ти ще помагаш когато се наложи. Как ти звучи това?
— Така е по-добре!
Та така Котлешън пай принципа произхожда от една песничка която Пух пее в Winnie-the-Pooh.
— Хайде Пух. Най-добре би било да я изпееш пак, в случай че някой я е забравил.
— Разбира се…
А сега нека започнем със… Ов! Ох да!
— Беше много хубаво Пух!
— Не го споменавай!
Нека започнем с първото: Летенето не може да е птица, но птицата може да лети. Много простичко. Очевидно е нали? И сега ще се изненадате колко много хора нарушават този принцип всеки ден. И как всеки ден се опитват да сложат нещата не на мястото им, игнорирайки простичкият факт, че нещата са такива каквито са. За да илюстрираме това ще приведем малка част от писанията на Чунг-це.
Хуи-це каза на Чунг-це:
— Имам голямо дърво, което никой дървар не може да насече на тресчици. Неговите клони и стъбло са огромни и жилави, покрити с белези от удари. Никой не може да види върха му. Твоите учения са същите — безполезни, без стойност. Ето защо никой не им обръща внимание.
Чунг-це отговори:
— Както сам знаеш, котката е много способна да хваща плячката си. Изчаквайки приведена, тя може да скочи във всяка посока, преследвайки всичко, което поиска. Но когато е фокусирана върху лова, може лесно да се хване с мрежа. А големият як не може лесно да бъде хванат в капана. Той стои като камък или като облак на небето. Но въпреки цялата си сила, не може да хване и една мишка.
Казваш, че дървото е безполезно за тресчици. Но ти можеш да използваш сянката му за почивка, наслаждавайки се на красотата му. Докато то не може да бъде насечено на тресчици, не може ли да се използва по друг начин? То е безполезно за теб само защото ти искаш да го превърнеш в нещо, което не е и не го използваш за това за което то е.
Или с други думи всичко си има собствено място и функция. Това важи и за хората, въпреки че много от тях не го осъзнават и затова работят грешната работа, имат грешния брак, живеят в грешната къща. Когато знаеш и се съобразяваш със собствената си Вътрешна Природа, ти знаеш на какво принадлежиш. Ти знаеш и към какво не принадлежиш. За един лекарството е за друг отрова, и което е интересно и забавно за един за друг може да е опасен капан. За пример ще дадем случка от живота на Чунг-це.
Докато си седял на брега на реката П’у, Чунг-це бил посетен от двама представители на принца Ч’у, които му предложили място във властта. Чунг-це гледал как тече реката сякаш нищо не е чул. Накрая отбелязал: — И друг път съм казвал, че принцът прилича на голяма костенурка, живяла над 2000 години, в кутийка от коприна и брокат.
— Вярно е! — казали представителите.
— Ако обаче костенурката имаше право на избор, — продължил Чунг-це — Кое мислите, че щеше да предпочете — да живее в мъгла или да умре извън палата?
— Аз бих предпочел живота в мъгла! — възкликнал единия от представителите.
— Аз също! — казал Чунг-це. — Довиждане!
— Аз също! — каза Пух!
— Да! Както и да е…
— През Горещ летен дeн? Няма нищо като него.
— Но идеята е…
— Държи ти студено…
— Това не е важно тук, Пух!
— Не е ли? — пита той шокирано!
— Имам предвид че има и други неща!
— Как можеш да знаеш! Нима си ги опитал?
— Не, но…
— Това е идеалното нещо за горещ летен ден — замечта се той затваряйки очи и излягайки се. — Надолу по реката, покрита с мъгла…
— Виж, Пух…
— Мъглата е чудесно нещо — каза Пух, тръгвайки към бюрото и надничайки към нас. — Тя придава цвят на лицето ти.
— Не мога да кажа че ми е пукало за това! — каза Бухалът и полетя като се блъсна в лампата. — Да дава черти на някого. Съвсем не съм съгласен!