Алекс свали превръзката; белегът пареше, краищата на раната бяха яркочервени. Поръси бедрото си с праха, който му бе дал неговият приятел, след това отново се превърза, като силно пристегна сменения компрес.
Членът му продължаваше да стърчи почти болезнено. Мастурбира яростно, мислейки си за Ани. Не бе имал много момичета. Налагаше се да им плаща. Когато Венсан беше с него, всичко се нареждаше добре. Венсан сваляше мадамите на килограм. Често ходеха на танци заедно. Венсан танцуваше, канеше всички мацки наоколо. Алекс сядаше на бара и пиеше бира. Гледаше как действа Венсан. Венсан пускаше на момичетата хубавата си усмивка. Света вода ненапита! Подканящо свеждаше глава, ръцете му шареха по гърбовете им, от задника до раменете, галещи. Водеше ги на бара, за да ги запознае с Алекс.
Когато всичко бе наред, Алекс ги оправяше след Венсан, но невинаги се получаваше. Някои току си придаваха важност. Не искаха да бутнат на Алекс — силен, космат като мечка, набит, як… Не, предпочитаха крехкия, хилав и обезкосмен Венсан. Венсан с хубавата мутра!
Алекс мастурбираше, потънал в спомени. Неговата несигурна и тежкоподвижна памет му поднасяше сякаш в забързан каданс всички момичета, които си бяха поделили. „А Венсан — мислеше си, — този мръсник Венсан ме заряза; може да е в Америка, да сваля киноактриси!“
Снимка на гола жена от някакъв календар красеше варосаната стена до леглото. Алекс затвори очи, а горещата и гъста сперма потече по ръката му. Избърса се с един компрес и слезе в кухнята да приготви още едно, много силно кафе. Докато водата завираше, подложи глава под крана, разбутвайки купчината мръсни чинии, които задръстваха мивката.
Бавно изпи димящата купичка, предъвквайки остатък от сандвич. Навън слънцето вече бе високо в небето, а жегата бе станала непоносима. Алекс пусна по радиото R. T. L. и се заслуша в някаква игра, „Куфарът“, с Дрюкер10. Въобще не му пукаше за играта, но бе забавно да слуша нещастниците, които не можеха да отговорят на въпроса и губеха обещаните и силно желани пари…
Хич не се вълнуваше, защото той не бе изгубил парите. В неговия куфар — не беше куфар, а сак — имаше четири милиона. Цяло състояние. Отново и отново бе броил пачките новички и шумолящи банкноти. В енциклопедията бе потърсил кои бяха хората, чиито физиономии бяха изрисувани на банкнотите. Волтер, Паскал, Берлиоз — странно бе снимката ти да е на банкнота; в известен смисъл самият ти да си част от мангизите!
Изтегна се на канапето и се зае с играта си — пъзел, с повече от две хиляди елемента. Замъкът Ланже в Турен. Скоро щеше да го завърши. Още първия ден бе открил на тавана множество кутии „Хелер“ с макети. С помощта на лепило, боички и лепенки бе сглобил щуки, спитфайъри, също и една кола: хиспано суиза от 1935. Лежаха си старателно боядисани на пода върху пластмасовите стойки. После, понеже нямаше повече макети, Алекс бе сглобил фермата на родителите си, двете сгради, пристройките, желязната ограда… Залепените кибритени клечки оформяха несръчно, наивно и затрогващо копие. Липсваше само тракторът: Алекс го изряза от картон. После, като порови още из тавана, откри пъзела.
Къщата, в която се криеше, принадлежеше на един от неговите приятели от бара, където бе бияч. Можеше да изкара седмици наред, без да се страхува от ненавременно посещение на някой любопитен съсед. Приятелят го бе снабдил и с лична карта, но станалото вече известно лице на Алекс сигурно красеше всички участъци на хексагона11 със специална бележка. Ченгетата много мразят да убиеш някого от техните.
Елементите на пъзела упорито отказваха да паснат един с друг. Бе се запънал на част от небето, цялото синьо, много трудно за възстановяване. Кулите на замъка, подвижният мост — всичко това бе лесно, но небето! Празно и ведро, измамно… Алекс се ядоса, размесвайки непохватно елементите, опита няколко пъти отначало, накрая разпердушини мозайката.
На пода, съвсем до дъската, на която бе разположил пъзела, се разхождаше паяк. Тлъст, отвратителен паяк. Избра си един ъгъл на стената и започна да тъче там паяжината си. Нишката равномерно се точеше от издутия му корем. Сновеше нагоре-надолу, внимателен и усърден. Алекс изгори с кибритена клечка паяжината, която бе изтъкал. Паякът бе обзет от паника, огледа околността, очаквайки появата на евентуален враг, но тъй като понятието за кибрит не бе записано в гените му, възобнови работата си.