След известно време ритуалът на храненията също се промени. Господарят поставяше пред теб сгъваема масичка и табуретка. Даваше ти вилица и нож от пластмаса, като онези в самолетите. Поничката бе заменена от нормална чиния. Скоро се появи и истинска храна: плодове, зеленчуци, сирене. Изпитваше огромно удоволствие да ядеш, припомняйки си постоянно първите дни…
Все така бе окован, но господарят се бе погрижил за възпаленията от търкането с метала. Мажеше раните с мехлем, преди да стегне с ластичен бинт китките ти под железните гривни.
Всичко бе прекрасно, но той все така не казваше нищо. Ти му описваше живота си. Той слушаше с възможно най-голям интерес. Не понасяше мълчанието му. Трябваше да говориш, да повтаряш историите, смешните случки от детството си, да затъпяваш от думи, за да си докажеш, да докажеш на него, че не си животно!
След още известно време хранителният ти режим рязко се подобри. Имаше право на вино, на изтънчени ястия, които сигурно поръчваше от някой ресторант. Приборите бяха луксозни. Прикован за стената, седнал гол на табуретката, ти се тъпчеше с хайвер, сьомга, сокове и сладкиши.
Сядаше до теб и ти поднасяше ястията. Носеше касетофон и слушахте Шопен, Лист.
Що се отнася до унижението с естествените ти нужди, то и тук бе проявил известна човещина. На твое разположение, съвсем подръка, имаше тоалетна кофа.
Накрая ти разреши да се отделяш от стената в определени часове. Освобождаваше те от веригите и те разхождаше из мазето на повод. Ти се въртеше с бавна стъпка в кръг, около прожектора.
За да минава по-бързо времето, господарят донесе книги. Класици: Балзак, Стендал… В гимназията ги ненавиждаше, но тук, сам в дупката, изгълта произведенията, седнал по турски на брезентовия одър или облакътен на сгъваемата масичка.
Постепенно свободното ти време се обогатяваше. Господарят се стараеше да разнообразява удоволствията. Стереоуредба, плочи, дори електронен шах — времето минаваше бързо. Бе регулирал светлината на прожектора, така че вече да не те заслепява. Парче плат смекчаваше блясъка и мазето се изпълваше със сенки: с твоята сянка, умножена многократно.
Покрай всички тези промени, при липсата на грубост от страна на господаря, покрай разкоша, който постепенно облекчаваше самотата ти, ти бе забравил или поне потиснал страха. Голотата и оковите изглеждаха неуместни.
И разходките на верижка продължаваха. Ти беше възпитано, интелигентно животно. Страдаше от празнини в паметта, понякога усещаше остро нереалността на положението, неговата абсурдност. Да, изгаряше от желание да разпиташ господаря, но той не насърчаваше въпросите ти, ограничавайки се с грижите около удобствата ти. Какво би искал за вечеря, харесва ли ти тази плоча?
Ами селото, майка ти? Дали те търсеха? Лицата на приятелите се замъгляваха в съзнанието ти и чезнеха в гъста мъгла. Вече не можеше да си спомниш чертите на Алекс, цвета на косата му… Говореше си сам на глас, изненадан си тананикаше детски песнички, далечното ти минало се завръщаше с внезапни и объркани проблясъци; изведнъж изникваха отдавна забравени спомени от детството, учудващо ясни, за да изчезнат на свой ред в мъглата. Времето се разтягаше, свиваше, ти губеше всякаква представа за една минута, за два часа, за десет години.
Господарят долови притеснението ти и за да го намали, ти даде будилник. Ти отброяваше часовете, наблюдавайки очарован хода на стрелките. Времето бе недействително: дали беше десет или двайсет и два часът, вторник или неделя? Все едно; ти можеше отново да вкараш в рамки живота си — на обяд съм гладен, вечер ми се спи. Някакъв ритъм, нещо, за което да се хванеш.
Бяха минали няколко седмици. Сред даровете на господаря откри листа хартия, моливи, гума. Започна да рисуваш, най-напред несръчно, после старите ти умения се възвърнаха. Нахвърляше портрети без лица, усти, хаотични пейзажи, морето, огромни скали, изпод някаква гигантска ръка се раждаха вълни. Залепяше рисунките със скоч на стената, за да скриеш голия цимент.
В съзнанието си бе дал име на господаря. Естествено, не смееше да го използваш в негово присъствие. Наричаше го „Тарантула“, в памет на миналите ти страхове. Тарантула — име с женско звучене, име на отблъскващо животно, което не отговаряше на пола му, нито на крайната изисканост, която проявяваше при избора си на подаръци…