Но Тарантула, защото напомняше на паяк, бавен и потаен, жесток и кръвожаден, ненаситен и с неясни намерения, скрит някъде в жилището, в което те държеше от месеци като в луксозна паяжина, в златна клетка, където той бе тъмничар, а ти — затворник.
Ти се отказа да плачеш и да ридаеш. От материална гледна точка новият ти живот изобщо не бе мъчителен. По това време на годината (февруари? март?) трябваше да си в гимназията, за последна година, а се намираше тук, пленник в бетонния куб. Бе свикнал с голотата. Свенливостта бе изчезнала. Единствено веригите оставаха непоносими.
Може би бе през май, ако вярваше на личните си изчисления, но може да бе и по-рано, когато се случи нещо странно.
Будилникът показваше два и трийсет. Тарантулата слезе да те види. Както обикновено седна в креслото, за да те наблюдава. Ти рисуваше. Стана, дойде до тебе. Ти се изправи точно срещу него.
Лицата ви почти се докосваха. Виждаше сините му очи, единственото подвижно нещо на непроницаемото, застинало лице. Тарантулата вдигна ръка и я положи на рамото ти. С треперещи пръсти продължи по врата ти. Опипа страните, носа ти, пощипвайки леко кожата.
Сърцето ти биеше лудо. Горещата му ръка се спусна до гърдите, нежно и ловко пробяга по ребрата, по корема ти. Изследваше мускулите, гладката ти и обезкосмена кожа. Ти се заблуди относно поведението му. Непохватно, едва доловимо го погали по лицето. Тарантулата ти зашлеви силна плесница, стиснал зъби. Заповяда ти да се обърнеш и изследването му продължи методично в продължение на дълги минути.
Когато всичко свърши, ти седна, разтривайки все още пламтящата от плесницата буза. Той поклати глава през смях и прокара пръсти през косите ти. И ти се усмихна.
Тарантулата излезе. Не знаеше какво да мислиш за тази нова близост, същинска революция в отношенията ви. Но мисловното усилие бе плашещо и изискваше разход на умствена енергия, с каквато ти отдавна не разполагаше.
Захвана се отново с рисуването, без да мислиш за нищо повече.
II
Алекс бе зарязал пъзела. Беше слязъл в градината и дялкаше парче дърво, някакъв корен от маслина. Ножът му се забиваше в сухата дървесина, малко по малко, треска след треска, оформяйки несръчно все по-различимите очертания на женско тяло. Носеше голяма сламена шапка, за да се пази от слънцето. С бира до себе си, той забравяше за раната, потънал в пипкавата работа. За първи път от много време Алекс се бе отпуснал.
Телефонният звън го накара рязко да подскочи. Едва не се поряза със своя опинел12, захвърли маслиновия корен и се заслуша стъписан. Звънът продължаваше. Невярващ, Алекс се втурна в къщата и застана пред телефона, отпуснал ръце: кой можеше да знае, че е тук?
Грабна револвера — колт, който бе взел от убитото ченге. Оръжието бе по-внушително от неговото… Вдигна слушалката изтръпнал. Може би бе някой магазинер от селото, пощаджията, нещо незначително или още по-добре — грешка в номера! Познат глас. Бившият легионер, при когото се бе укрил след нападението на клона на „Креди агрикол“. Срещу тлъста сума онзи се бе погрижил за раните на Алекс. Не се наложи да вадят куршума, бе излязъл отзад, след като бе минал през четириглавия бедрен мускул. Онзи беше доставил антибиотици и превръзки. Небрежен шев на раната: Алекс изпитваше силна болка, но легионерът се кълнеше, че опитът му позволявал да избегнат услугите на лекар! Освен това погнатият от полицията Алекс трябваше да го понесе, за да се измъкне: за нормален преглед в болница дори не можеше да се мисли.
Разговорът бе кратък и насечен: собственикът на къщата се бил забъркал в някаква тъмна история с проститутки и било възможно в следващите часове да се проведе полицейски обиск. Алекс трябвало незабавно да изчезне…
Той се съгласи, мънкайки някакви благодарности. Отсреща затвориха. Алекс взе да обикаля с колта в ръка. Хлипаше от яд. Всичко започваше отначало… бягството, хайката, ужасът от залавяне, настръхналите коси при вида на някоя фуражка.
Прибра набързо нещата си, прехвърляйки парите в куфар. Облече някакъв лек костюм, който откри в гардероба. Беше му малко широк, но какво значение имаше? Превръзката на бедрото издуваше плата. Прясно избръснат, той натъпка един сак в багажника на колата. Малко дрехи за смяна, тоалетни принадлежности. По принцип ченгетата не би трябвало да разполагат все още с описанието на колата. Беше един ситроен CX, нает от легионера за месец, той твърдеше, че с това всичко било наред.