Ева стоеше настрана и изглеждаше умислена. Наслаждаваше се на похотливите погледи, които някои от поканените се осмеляваха да й хвърлят, и с удоволствие им отвръщаше с едва доловима презрителна гримаса.
Остави за малко Ришар, за да отиде до оркестъра и да поръча да изсвирят The Man I Love. Когато прозвучаха първите пленителни и тъжни тактове, тя вече се бе върнала при Лафарг. Върху устните й разцъфна подигравателна усмивка, щом по лицето на лекаря се прочете болка. Той внимателно я прегърна през кръста и я дръпна настрани. Саксофонистът започна жаловито соло и Ришар трябваше да се въздържи, за да не удари плесница на придружителката си.
Накрая се сбогуваха с домакина към полунощ и поеха към вилата във Везине. Ришар придружи Ева до спалнята й. Седнал на канапето, той я наблюдаваше как се съблича — най-напред машинално, после сластно — срещу него, гледайки го с ирония.
Изправи се пред него с ръце на хълбоците, разкрачена, като руното на венериния й хълм бе точно пред лицето му. Ришар сви рамене и стана, за да вземе оставена на библиотеката седефена кутийка. Ева се изпъна на една постелка направо на пода. Той седна по турски до нея, отвори кутийката и извади дългата лула и станиола с малките мазни топчета.
Внимателно напълни лулата и поднесе запалена клечка кибрит, преди да я подаде на Ева. Тя дръпна продължително. В стаята се разнесе блудкав аромат. Бе се излегнала на една страна в поза на зародиш и пушеше, втренчена в Ришар. Скоро очите й се замъглиха и станаха като стъклени… Ришар вече приготвяше втора лула.
Час по-късно я напусна, като залости с двойно превъртане трите резета на апартамента. Когато се прибра в своята стая, на свой ред се съблече и дълго съзерцава сивеещото си лице в огледалото. Усмихна се на образа си, на побелелите коси, на многобройните бръчки, вдълбани в лицето. Изпъна напред разтворени длани, после затвори очи и с едва доловимо движение разкъса някакъв въображаем предмет. Когато най-накрая си легна, дълго се въртя в леглото, преди да заспи чак на зазоряване.
II
Камериерката Лин имаше свободен ден и тази неделя Роже трябваше сам да приготви закуската. Той дълго чука на вратата на Лафарг, преди да получи отговор.
Ришар яде с наслада, поглъщайки лакомо пресните кроасани. Беше в радостно, почти закачливо настроение. Нахлузи джинси, лека риза, обу си мокасини и излезе да се разтъпчи из градината.
Лебедите кръстосваха гладката повърхност на водата. Когато Лафарг се появи край водните лилии, те приближиха брега. Подхвърли им няколко корички хляб и клекна, за да ядат от ръката му.
После тръгна из градината; площите с цветя образуваха ярки петна сред зелената шир на прясно окосената трева. Насочи се към двайсетметровия басейн, разположен в самия край на градината. Стена, обграждаща отвсякъде имота, скриваше от погледа улицата и дори околните вили.
Запали лека цигара, изпусна дима, подсмихна се продължително и се върна в къщата. Роже бе оставил на кухненската маса подноса със закуската за Ева. В хола Ришар натисна копчето на интерфона и изрева с пълна сила: ЗАКУСКА! СТАВАЙ!
После се качи на горния етаж.
Отключи вратата и влезе в спалнята; Ева още спеше в голямото легло с балдахин. Лицето й едва се подаваше изпод чаршафите, а кестенявите й, гъсти и къдрави коси образуваха тъмно петно върху бледолилавия сатен.
Лафарг седна на края на леглото и остави подноса до Ева. Тя потопи устни в чашата с портокалов сок и неохотно захапа намазана с мед филийка сухар.
— Днес е двайсет и седми… — каза Ришар. — Последната неделя на месеца. Забравили ли бяхте?
Ева леко поклати глава, без да поглежда Ришар. Очите й бяха безизразни.
— Добре — продължи той, — тръгваме след 45 минути!
Излезе от апартамента. В просторния салон се приближи до интерфона и извика:
— Казах 45 минути, разбра ли?
Ева бе застинала, заслушана в усиления от високоговорителите глас.
Мерцедесът пътува три часа, преди да напусне магистралата и да поеме по тесен, криволичещ второстепенен път. Нормандското поле бе изпаднало във вцепенение под лятното слънце. Ришар си отвори газирана вода и предложи на Ева, която дремеше с полуотворени очи. Отказа поднесената й чаша. Той затвори вратата на малкия хладилник.