Алекс четеше и препрочиташе листчето, на което бе отбелязал името на Ришар, адреса на болничното заведение… Колкото повече мислеше, толкова по-блестяща му се струваше идеята: зависимостта му от легионера значително щеше да намалее, ако лицето му се променеше. Полицията щеше да издирва един призрак, един несъществуващ Алекс Барни; излизането от страната можеше да се уреди много по-лесно!
Тази нощ Алекс не мигна. На сутринта стана при изгрев-слънце, изми се набързо, подстрига се, старателно изглади костюма и ризата, които бе взел от селската къща. Ситроенът го чакаше в гаража…
Тарантулата бе чудесен. Посещенията му ставаха по-продължителни. Носеше ти вестници, често се хранеше с теб. Жегата в мазето бе задушаваща — беше август — и той достави хладилник, като редовно го зареждаше със сокове. Освен шала гардеробът ти се бе обогатил с лек халат и чехли.
През есента Тарантулата започна с инжекциите. Слезе при теб със спринцовка в ръка. По негова заповед ти се излегна на канапето, разголвайки задника си. Иглата се заби рязко в мазнината на кръста ти. Бе видял прозрачната, леко розовееща течност в спринцовката, а сега тя бе в теб.
Тарантулата бе много внимателен и се стараеше да не те нарани, но течността ти причиняваше болка след впръскването. Накрая се разтвори в плътта и болката изчезна.
Не попита нищо Тарантулата. Цялото ти време бе заето с рисуването, с пианото и наситената артистична дейност те удовлетворяваше напълно. Инжекциите бяха без значение. Тарантулата бе толкова мил.
Бързо напредваше в музиката. Тарантулата услужливо прекарваше часове в ровене из специализираните книжарници за партитури. В мазето се издигаха купчини учебници и книги за изкуството, от които ти черпеше вдъхновение.
Един ден му призна за тревожещия прякор. Бе в края на съвместно хранене. Шампанското малко бе замаяло главата ти. Изчервен от смущение, заекващ, ти сподели с него прегрешението си — каза „моето прегрешение“, — а той снизходително се усмихна.
Инжекциите следваха редовно. Но това бе просто една незначителна неприятност в безделническия ти живот.
За двайсет и втория ти рожден ден той обзаведе мазето с мебели; прожекторът изчезна, заместен от абажури с мека светлина. Към дивана се прибавиха кресла, ниска масичка, меки столчета. Подът бе застлан с дебел мокет.
Тарантулата отдавна бе монтирал сгъваем душ в единия ъгъл на мазето. Сега добави преносима мивка, както и химическа тоалетна. Тарантулата дори бе помислил за завеса, зачитайки свенливостта ти. Ти пробва хавлията и се намуси заради цвета на кърпите за банята. Тарантулата ги смени.
Заточен в затвореното пространство на мазето, ти копнееше за простор, за свеж въздух. Изрисува фалшиви прозорци на стените. Вдясно се виждаше планински пейзаж, преливащ от слънце, с блестящото бяло на вечните снегове. Насочена към върховете халогенна лампа заливаше с ослепителна светлина измамния излаз към външния живот. Вляво бе положил грапави сини мазки, имитиращи разпенени вълни. В дъното пламтящите отблясъци на много сполучлив оранжево-червен залез те изпълваха с гордост.
Освен инжекциите Тарантулата те караше да поглъщаш най-различни лекарства — разноцветни капсули, безвкусни дражета, ампули за пиене. Етикетите бяха изстъргани от опаковките… Тарантулата те бе попитал дали нещо те тревожи. Ти сви рамене и отговори, че му имаш доверие. Тарантулата те погали по бузата. Тогава улови ръката му, за да целунеш дланта. Той се стегна, за момент ти си помисли, че отново ще те удари, но изражението му омекна и не си отдръпна ръката. Ти се извърна, за да не забележи радостните сълзи, които се появиха в ъгълчетата на очите ти…
Лишен от дневна светлина, тенът на лицето ти бе съвсем блед. Тогава Тарантулата монтира пейка с ултравиолетова рампа и ти си правеше слънчеви бани. Бе доволен, че тялото ти придобива красив меден цвят, цялостно почерняване, и демонстрираше на своя приятел ефектната промяна на тена си, щастлив, когато долавяше и неговото задоволство.
Дните, седмиците и месеците минаваха, привидно еднообразни, но всъщност богати с многобройни и наситени удоволствия: насладата от рисуването или свиренето те изпълваше с радост.