В теб бе изчезнало всякакво сексуално желание. Силно притеснен, бе попитал Тарантулата за това. Призна ти, че в храната има вещества, които предизвикват такъв ефект. Това е, казваше Тарантулата, за да не се измъчваш, защото не виждаш никой друг, освен него. Да… разбираше го прекрасно. Обеща ти, че скоро, при предстоящото ти излизане, освободен от тези вещества, отново ще изпитваш желание.
Понякога нощем, сам в килията, галеше омекналия си член, но мъката, която изпитваше, бързо се разсейваше при мисълта за предстоящото „излизане“. Тарантулата ти бе обещал, значи нямаше защо да се безпокоиш…
IV
Алекс кара извънредно внимателно до Париж; стараеше се да не допуска и най-малкото нарушение. Бе обмислил дали да не се придвижи с автобус или метро, но не ставаше: Лафарг със сигурност щеше да е с кола и нямаше да може да го проследи.
Алекс спря срещу входа на болницата. Беше много рано. Алекс не вярваше лекарят да поема задълженията си на зазоряване, но се налагаше да опознае мястото предварително, да усети терена… На стената, съвсем до входната врата, голяма табела указваше отделенията на болницата с имената на лекарите. Лафарг беше в списъка.
Алекс се разходи по улицата, стискайки в джоба на сакото дръжката на полицейския колт. Накрая седна пред едно кафене, откъдето лесно можеше да проследи пристигането на персонала в болницата.
Най-сетне към десет часа една кола спря на светофара, на няколко метра от кафенето, където чакаше Алекс: мерцедес, управляван от шофьор. Алекс веднага позна Лафарг, който седеше отзад и четеше вестник.
Мерцедесът търпеливо изчака светофара, после пое по алеята към паркинга на болницата. Алекс видя как Лафарг слезе. Шофьорът остана известно време в колата, но тъй като бе много топло, накрая и той се настани пред кафенето.
Роже поръча една бира. Днес шефът му имаше важна операция и веднага след това щеше да напусне отделението, за да отиде в клиниката в Булон, където щеше да има събрание.
Регистрационният номер на колата бе със 78 — Ивлин13. Алекс знаеше наизуст всички номера на департаменти; впрочем по време на усамотението си в селската къща се забавляваше да си припомня номерата, започвайки от 01, изброявайки ги поред, свързвайки ги с произволни препратки; във вестника разказват, че някакъв старец се оженил повторно на 80 години: 80? Това е Сома…
Шофьорът явно не бързаше. Облакътен на масата, той решаваше кръстословица, напълно погълнат от заниманието си. Алекс плати сметката и влезе в пощенската станция до болницата. Вече не виждаше входната врата, но си каза: да го вземат дяволите хирурга, ако се измъкне през следващия четвърт час!
Прегледа телефонния указател. Лафарг е често срещано име, имаше цели страници… Лафарг с к накрая, с г, с едно ф, само с едно… Л-А-Ф-А-Р-Г с едно ф и с г бяха по-малко. А още по-малко бяха лекарите Лафарг. В департамент 78 само трима; единият живееше в Сен Жермен, другият в Плезир, третият във Везине. Неговият Лафарг бе един от тях. Алекс си записа трите адреса.
Когато се върна в кафенето, установи, че шофьорът все още е там. Към дванайсет часа сервитьорът започна да подготвя масите за обяд. Явно добре познаваше шофьора, защото го попита дали ще обядва днес.
Роже отговори отрицателно. Днес шефът щеше да бърза за Булон, веднага след операцията.
И наистина хирургът скоро се появи. Качи се в мерцедеса и шофьорът зае мястото си зад волана. Алекс пое подир колата. Напуснаха центъра, насочвайки се към Булон. Следенето не бе особено трудно. Алекс познаваше приблизително посоката.
Роже паркира пред една клиника и отново се зае с кръстословицата. Алекс записа на листче името на улицата. Не се доверяваше на паметта си. Чакането продължи дълго. Алекс ходеше напред-назад около близкото кръстовище, стараейки се да не бие много на очи. После седна в една градинка и продължи да чака, без да изпуска мерцедеса от поглед. Бе оставил колата отключена, за да може да потегли незабавно, ако лекарят се появеше внезапно.
Събранието за планиране на следващите операции трая малко повече от час. Ришар не каза почти нищо. Лицето му бе пребледняло, страните му — хлътнали. След случката с Варнроа се движеше като робот.
Алекс бе влязъл в едно магазинче за тютюн, за да попълни запасите си от цигари, когато Роже, виждайки Лафарг в приемната на клиниката, отвори задната врата на мерцедеса. Бързо се върна в ситроена и потегли, придържайки се на разумно разстояние. Щом разбра, че посоката очевидно бе Везине, заряза преследването. Нямаше смисъл да рискува да го забележат, при положение че имаше адреса…