Алекс подкара към околовръстното, все така спазваше пътните правила. Бе полунощ, когато се прибра в къщичката в Ливри Гарган.
Рано на другия ден се върна във Везине. Дебнеше около къщата на Лафарг, разяждан от тревога и сигурен, че ще се появи допълнителна прислуга. Трябваше да спипа жената на Лафарг без свидетели: хирургът щеше да отстъпи пред изнудването — или ми преправяш физиономията, или убивам жена ти, — но ако някой присъстваше на отвличането, било то слуга, градинар или който и да е, щеше незабавно да предупреди ченгетата и прекрасният план на Алекс отиваше по дяволите!
Алекс имаше късмет. Лафарг наистина имаше прислужница, но Лин бе излязла в отпуск преди два дни. От петте седмици, които лекарят й даваше годишно, тя ползваше три през лятото, за да отиде при сестра си в Морван, а останалите — през зимата.
Цялата сутрин никой не се появи при Лафарг. Алекс потегли поуспокоен към Париж. Държеше да провери приемните часове на лекаря. Може би не работеше всеки ден? Ако имаше почивен ден през седмицата, по-добре да го разбере веднага! Алекс възнамеряваше да се осведоми в секретариата на отделението под някакъв измислен предлог.
Както всеки ден шофьорът очакваше шефа си пред отсрещното кафене. Прежаднелият Алекс си поръча една бира на бара и тъкмо да отпие с наслада, когато видя Роже бързо да става. Лафарг бе на паркинга и викаше шофьора си. Казаха си нещо кратко, след което Роже подаде ключовете от мерцедеса на хирурга и с мърморене се насочи към близкото метро. Алекс вече бе зад волана на ситроена.
Лафарг караше като луд. Не се насочи към Булон. Напълно объркан, Алекс го видя да се отклонява към околовръстното шосе и магистралата.
Перспективата за следене на дълго разстояние не го очароваше. Замисли се, без да изпуска от очи стоповете на мерцедеса… Лафарг явно има хлапета. Да, може би са на почивка, получил е лоши новини, някое от тях се е разболяло, отива да го види? Защо напусна работа по-рано от обикновено, освобождавайки лакея си? Може би мръсникът си има любовница? Да, сигурно е това… Любовница, която ще посещава така, посред бял ден? Що за бъркотия?
Лафарг караше бясно, изпреварвайки колите. Алекс го следваше и трепереше от страх при мисълта за полицейска проверка при някой пункт за плащане… Мерцедесът бе напуснал магистралата. Сега се движеше по лъкатушен второстепенен път, но ни най-малко не намали скоростта… Алекс бе готов да се откаже от страх да не бъде забелязан, но Лафарг въобще не поглеждаше огледалото за обратно виждане. Вивиан отново имаше пристъп: психиатърът се бе обадил, спазвайки обещанието си. Ришар добре съзнаваше какво означава това посещение — второто за по-малко от седмица — за неговата дъщеря… Тази вечер, когато се върнеше във Везине, нямаше да кара Ева да се обажда на Варнроа… След случилото се това вече бе невъзможно! Как тогава ще се утешава?
Мерцедесът спря пред входа на някакъв замък. Дискретна табела уведомяваше, че става въпрос за психиатрично заведение. Озадаченият Алекс се почеса по главата.
Ришар се качи до стаята на Вивиан, без да изчака психиатъра. Очакваше го същата гледка: дъщеря му, обхваната от некоординирани движения, тропаше с крака, опитвайки се да се самонарани. Не влезе в стаята. Тихо хлипаше, притиснал лице към шпионката. Предупреденият за пристигането му психиатър също се появи. Подкрепи Лафарг, за да слязат на партера. Затвориха се в един кабинет.
— Няма да идвам вече — каза Лафарг. — Ужасно е. Непоносимо е, разбирате ли?
— Разбирам…
— Има ли нужда от нещо? Вельо… Нещо друго…
— От какво искате да има нужда? Стегнете се, господин Лафарг! Дъщеря ви никога няма да излезе от това състояние! Не си мислете, че съм безсърдечен: трябва да го приемете. Ще вегетира дълго, животът й ще бъде прекъсван от кризи като тази, на която току-що станахте свидетел… Можем да й даваме успокоителни, да я тъпчем с невролептици, но в крайна сметка не можем да постигнем нищо съществено и вие го знаете: психиатрията не е хирургия. Няма как да променим външните изяви. Не разполагаме с такива точни „терапевтични“ инструменти като вашите…
Ришар се бе поуспокоил. Постепенно дойде на себе си, стана по-въздържан.
— Да… Вероятно сте прав.
— Аз… бих искал да ми дадете съгласието си: позволете ми повече да не ви уведомявам, когато Вивиан…
— Да — прекъсна го Ришар, — не се обаждайте повече…
Изправи се, сбогува се с психиатъра и тръгна към колата. Алекс го видя да излиза от замъка. Не го последва. Имаше почти сто на сто вероятност Лафарг да се върне във Везине, в Булон или в болницата.