Съвсем професионално бе преценил силата си. В Мо, в бара, където бе бияч, често имаше сбивания. Бързо укротяваше причинителите на безредици. Рязък удар по черепа — и оставаше само да извлече вън развеселените отрепки.
Тя лежеше безжизнена на пода. Алекс трепереше. Напипа пулса, прииска му се да я погали, но моментът не бе подходящ. Спусна се обратно по стълбите. Грабна бутилка скоч от бара и опъна една голяма глътка направо от гърлото.
Излезе от вилата, отвори широко портала и сдържайки желанието си да хукне, отиде при ситроена, включи двигателя. Вкара колата в парка, точно пред стълбището на вилата. Изтича до стаята. Жената не бе помръднала. Старателно я овърза с канап, който бе донесъл от багажника на ситроена, и запуши устата й с пластир, преди да я увие в покривката на леглото.
Вдигна я на ръце, свали я по стълбите и я натика в багажника. Отпи отново от бутилката и я захвърли вече празна на земята. Седна зад волана и потегли. Възрастна двойка разхождаше кучето си на улицата, но не му обърна никакво внимание.
Пое към Париж, като го прекоси от запад на изток, за да се върне в Ливри Гарган. Поглеждаше в огледалото за обратно виждане; никой не го преследваше.
Щом пристигна, отвори багажника и пренесе госпожа Лафарг в мазето, все така опакована в завивката. За по-сигурно свърза канапа с дебела, обвита в пластмаса верига за опазване на мотоциклет от кражба, която бе намотана около канализационна тръба.
Загаси светлината и излезе, но се върна след малко с пълна с леденостудена вода тенджера, която изля върху главата на жената. Тя подритна, но въжето спъваше движенията й. Пъшкаше, без да може да извика. Алекс се усмихна в тъмното. Не бе видяла лицето му и нямаше да може да го опише, когато я пусне. Ако я пусне. Защото в крайна сметка хирургът щеше да види лицето му. Би могъл след операцията да даде описанието му. Лафарг можеше да обрисува новото лице на Алекс… Алекс, който бе убил ченге и отвлякъл жената на професор Лафарг! Както и да е, каза си Алекс, сега важното е да принудя онзи да ме оперира, после — ще видим. Сигурно щеше да се наложи да убие Лафарг и жена му.
Качи се в стаята, доволен от успеха на първата част от плана си. Щеше да изчака вечерта, връщането на Лафарг във Везине, изненадата му от изчезването на мръсницата, за да отиде при хирурга и да го уведоми за сделката. Трябваше да бъде абсолютно точен. Ще видят тези свине кой е Алекс!
Наля си чаша вино и премлясна с език, след като отпи. А мръсницата щеше да я изчука, нали, защо не? Да съчетае полезното с приятното!
Търпение, каза си той, оправи се най-напред с Лафарг, а пък за веселбата ще мислим после…
Трета част
Жертвата
I
Ужас! Всичко започва отначало… Нищо не разбираш или по-скоро се боиш, че много добре разбираш: този път Тарантулата ще те убие!
От три дни не ти е проговорил. Носеше ти храна в стаята, избягвайки дори да те погледне… Когато нахлу в студиото, за да спре ударите с камшика на смахнатия Варнроа, ти бе изумена. Пропукваше се, за първи път показваше съчувствие. При завръщането във Везине бе нежен, внимателен към страданието ти. Намаза раните ти с мехлем и ти объркана видя сълзи в очите му…
После сутринта го чу да тръгва за болницата. Върна се, без предупреждение се нахвърли върху теб, удари те по главата и ето те отново затворена в мазето, окована в мрака.
Адът щеше да се повтори, точно както преди четири години, след като те залови в гората.
Полуделият, още по-луд отпреди Тарантула ще те убие. Да, Вивиан е имала нов пристъп, посетил я е в Нормандия и не е издържал. Не му е достатъчно да те прави на проститутка. Какво още ще измисли?
При това последните месеци се бе променил много. Вече не бе така зъл. Естествено, продължаваше да крещи по проклетия интерфон, за да те стряска…
Всъщност май бе по-добре да умреш. Винаги ти е липсвала смелостта да се самоубиеш. Той бе унищожил в теб всякакви наченки на бунт. Превърнал си се в негова вещ! Превърнала си се в негова вещ! Вече си нищо!
Често мечтаеше да избягаш, но къде да отидеш в това състояние? Да се срещнеш с майка си, с приятелите? С Алекс? Кой щеше да те познае? Тарантулата бе успял… Обвърза те завинаги към себе си.