Не е честно да умреш на двайсет и четири години. Да умреш? Но ти вече умря преди две години. Венсан умря преди две години. Призракът, който го надживя, е без никакво значение.
Призрак, но може да страда безкрайно. Не искаш повече да те бъзика — да, това е точната дума, — уморена си от неговите интриги, от извратените му машинации. Ще страдаш още. Един Бог знае на какво е способен! Специалист е по мъченията, доказа го.
Трепериш, пуши ти се. Липсва ти опиумът; вчера ти даде, ти си го взе. Моментът, винаги вечер, когато идва да те види и приготвя лулите, е момент на върховно удоволствие. Първия път повърна отвратен. Но той настоя. Това бе денят, когато трябваше да приемеш очевидното: гърдите ти растяха! Хвана те да плачеш сам в мазето. За утеха ти предложи нова плоча. Но ти безмълвно му показа гърдите си, не можеше да говориш. Излезе и след малко се върна с необходимото: лулата и мазните топчета. Отровен дар. Тарантулата е паяк с разнообразни отрови. Остави се да те убеди и вече сам си искаш дрогата, ако забрави ежедневния ритуал. Първоначалното ти отвращение от опиума остана далече в миналото. Веднъж, след като пуши, заспа в ръцете му. Издишваше последните облачета от лулата; той те държеше в обятията си, седнал до теб на дивана. Несъзнателно те галеше по бузата. Ръката му милваше гладката ти кожа. Ти неволно му бе помогнал да те преобрази: никога не си имал брада. Когато бяхте хлапета с Алекс, нетърпеливо очаквахте поникването на косми, на мъх над горната устна. Много скоро Алекс успя да пусне мустаци, най-напред възредички, после по-гъсти. Ти си оставаше напълно голобрад. Една подробност по-малко за Тарантулата. Но той ти каза — това нямаше никакво значение! При всички положения инжекциите естроген щяха да те направят безкосмен. Въпреки това ти се вбесяваше, задето така добре отговаряш на очакванията му с красивото си момичешко лице, както казваше Алекс…
И тялото ти, толкова изящно, с крехки стави, бе влудило Тарантулата. Една вечер те попита дали не си също и хомосексуалист. Не разбра това „също“. Не, не беше хомо. Не че понякога не бе изпитвал мимолетно изкушение, но не, не се бе случвало. И Тарантулата не беше, както ти първоначално си бе помислил. Да… онзи ден, когато дойде да те опипа. Ти обърка прегледа с ласки. Още бе прикован, спомни си, беше в самото начало. Плахо протегна ръка към него. И той те удари!
Остана объркан. Защо те държеше пленник, ако не да се възползва от теб като сексуална играчка? Това бе единственото ти обяснение за начина, по който се отнасяше с теб… Долен вманиачен педал, който иска да разполага с опитомен любимец! При тази мисъл се изпълни с ярост, но после си каза: няма значение, ще му играя по свирката, да прави, каквото ще, някой ден ще избягам, после ще се върна с Алекс и ще му смачкаме кратуната!
Но малко по малко несъзнателно започна да играеш една друга игра. Тази, на която Тарантулата бе определил правилата: „не се сърди, човече“ на твоето падение… Едно квадратче/болка, едно квадратче/подарък, едно квадратче/инжекция, едно квадратче/пиано… Едно квадратче/Венсан, едно квадратче/Ева!
Следобедът бе изтощителен за Лафарг: многочасова операция на дете с изгорено лице, чиято кожа на врата се бе свила и се налагаше търпеливо да се присаждат парчета.
Освободи Роже на излизане от болницата и се прибра сам във Везине, като по пътя спря при един цветар и поръча да му приготвят великолепен букет.
Когато видя зейналата, отключена врата на апартамента на Ева на горния етаж, изпусна букета и обезумял хукна натам. Столчето пред пианото бе съборено, една ваза беше счупена. По земята се валяха рокля и бельо, покривката на леглото бе изчезнала. До леглото бяха забравени обувки с високи токчета, едната бе почти смачкана.
Ришар си спомни нещо странно: порталът бе широко разтворен, а сутринта Роже го бе затворил. Някой разносвач? Преди да замине на почивка, Лин сигурно бе направила поръчки… Но отсъствието на Ева? Беше избягала… Разносвачът е дошъл, озовал се е пред празната къща и по настояване на Ева е отлостил резетата.
Обзет от паника, Ришар обикаляше в кръг. Защо не бе облякла явно приготвените на леглото дрехи? Ами липсващата покривка? Версията с разносвача не се връзваше. Впрочем това за малко не се случи веднъж, преди година, именно когато Лин бе в отпуск. За късмет Ришар се бе върнал тъкмо навреме, за да чуе как Ева умоляваше зад вратата; бе успокоил разносвача: всичко било наред, жена му била в тежка депресия, заради това имало резета…