Спря се пред масата, огледа огромния изгасен прожектор, който висеше отгоре, взе маската за анестезия, разгледа банките. Не знаеше какво съдържат.
— Какво е всичко това? — попита слисан…
— Ами… това е лабораторията ми…
— И оперираш тук хора?
Алекс посочи масата, големия прожектор. Разпознаваше най-общо уредите, които бе видял по време на телевизионния репортаж.
— О, не! Но нали знаете, принудени сме да правим опити… върху животни.
Ришар усещаше как потта избива по челото му, пулсът му се учестяваше, но той се стараеше страхът да не му личи.
Озадаченият Алекс поклати глава. Така беше, знаеше го, в крайна сметка лекарите правят разни експерименти с маймуни и други такива…
— Ами то тогава няма нужда да ходя в клиниката. Просто ще ме оперираш тук. Нали? Щом има всичко необходимо! — предложи той.
Ръцете на Лафарг трепереха. Скри ги в джобовете.
— Нещо се умисли, проблем ли има? — попита Алекс.
— Не… може би ще ми липсват едно-две неща.
— Колко време трябва да остана в леглото след операцията?
— О, съвсем малко! Вие сте млад, силен, а операцията не е тежка.
— И ще мога веднага да сваля превръзките?
— А, не! Ще трябва да изчакаме поне осем дни — увери го Ришар.
Алекс замислен крачеше из стаята, опипвайки апаратурата.
— Ако го направиш тук, няма ли някакъв риск?
Лафарг разтвори ръце, преди да отговори: не, всъщност никакъв риск…
— А сам ли ще си, няма ли да има медицинска сестра?
— О, няма нужда, мога да се оправя сам. Достатъчно е да не се бърза.
Алекс избухна в смях и с все сила потупа лекаря по гърба.
— Знаеш ли какво ще направим? Ще се настаня при теб и щом си готов, ще ме оперираш… Утре?
— Да… утре, щом искате… Но по време на, така де, на вашето „възстановяване“ кой ще се грижи за Ева?
— Споко, в добри ръце е…
— Мислех, че сте сам?
— Не съвсем, споко, няма да й направим нищо лошо… Ще ме оперираш утре. И оставаме двамата тук осем дни. Слугинята ти е в отпуск, ще се обадиш на шофьора да не идва утре… Заедно ще отидем да вземем каквото ти липсва. Трябва да си вземеш отпуск от болницата. Хайде, идвай…
Върнаха се на партера. Алекс накара Ришар да се обади на Роже в дома му. Когато Ришар свърши с разговора, Алекс му посочи стаята на първия етаж.
Вкара го в апартамента на Ева.
— Жена ти не е ли наред? Защо я заключваш?
— Тя… ами понякога тя се държи странно…
— Като дъщеря ти?
— Донякъде, понякога…
Алекс залости трите резета, пожелавайки лека нощ на Лафарг. Огледа другата стая и излезе да се поразходи в парка. Сигурно времето вече й се струваше доста дълго на Ева там, в Ливри Гарган, но всичко се нареждаше… След десет дни, след като свали превръзките, Алекс щеше да убие Лафарг и много поздрави на всички! След десет дни Ева може би щеше да е мъртва? Какво значение имаше?
На другата сутрин Алекс събуди Ришар много рано. Откри го излегнат с дрехите на леглото. Алекс приготви закуска, която изядоха заедно.
— Ще отидем до клиниката ти, да ти вземем нещата. Можеш ли да ме оперираш следобед? — попита го.
— Не… трябва да направя изследвания, да ти взема кръв.
— А, да, урина и всичко останало!
— Щом получа резултатите, можем да започваме. Да речем, утре сутринта…
Алекс бе доволен. Докторчето изглеждаше свястно. Седна зад волана на мерцедеса, за да отидат в Булон. Остави Лафарг пред клиниката.
— Не се бави много… нямам ти доверие!
— Не се безпокойте, трябва ми само минута.
Ришар влезе в кабинета си. Секретарката се изненада, че го вижда толкова рано. Помоли я да предупреди в болницата, че няма да присъства на сутрешната консултация. После порови в чекмеджето, взе две случайни шишенца, замисли се за миг и отиде да потърси кутия със скалпели, надявайки се това да впечатли допълнително Алекс, да го убеди още повече в неговото искрено „съдействие“.
Когато се върна в колата, Алекс прочете етикетите на лекарствата, отвори кутията със скалпели и внимателно прибра всичко в жабката. Във Везине направо слязоха в лабораторията. Лафарг взе кръв на бандита. Сведен над микроскопа, той огледа бегло стъклата, смеси произволно няколко капки реактиви и накрая разпита Алекс за предишни болести.