Бе ужасно, не можеше да спиш. Тарантулата ти даваше успокоителни. По-късно те отвърза, за да те изправи. Пристъпи едва-едва около масата. Сондата се поклащаше между краката ти, както и тръбичките, свързани с вакуумни банки, които всмукваха секретите. Тарантулата държеше едната, другата бе натъпкана в джоба на халата ти… Бе останал без сили. Тарантулата те изведе от мазето и те настани в малък апартамент. Там имаше будоар, спалня… Всичко това те заслепи. За първи път от две години излизаше от килията. Слънцето къпеше лицето ти. Бе приятно.
„Възстановяването“ трая дълго. Сондата бе изчезнала, банките също. Бе останала единствено дупката там, между краката ти. Тарантулата те принуждаваше да носиш някакъв цилиндър, вкаран във вагината. Било необходимо, твърдеше той, иначе кожата щяла да се затвори. Носи го месеци, месеци наред. Нагоре имаше една особено чувствителна точка: твоят клитор.
Вратата на спалнята бе винаги заключена. През спуснатите капаци виждаше някаква градина, езерце, лебеди. Тарантулата те посещаваше всеки ден в продължение на дълги часове. Говорехте за твоя нов живот. В какво се бе превърнал… Превърнала.
Върна се към пианото, рисуването… Понеже имаше гърди и онази дупка там, между бедрата, налагаше се да играеш играта. Да избягаш? Да се върнеш у дома след толкова време? У дома? Беше ли вече „у дома“ онова място, където бе живял Венсан? Какво щяха да кажат неговите познати? Нямаше никакъв избор. Гримът, тоалетите, парфюмите… Един ден Тарантулата те изведе на една алея в Булонския лес. Вече нищо не можеше да те трогне.
Днес този мъж спи до теб. Сигурно му е неудобно, свит в креслото. Когато те откри в мазето, те бе целувал, бе те взел в обятията си. Вратата е отворена. Какво иска сега?
Ришар отвори очи. Болеше го кръстът. Изпитваше странно чувство: цяла нощ бдя над Ева, после долови нещо, шумолене на плат — чаршаф — или пък Ева се бе събудила, наблюдавайки го на утринната светлина…
Тук е. Тук, в леглото, с широко отворени очи. Ришар се усмихва, става, протяга се, сяда на ръба на леглото. Говори, отново използва наложеното от него абсурдно обръщение „вие“ с непристойните цензури по време на пристъпите на омраза.
— Вече сте по-добре — каза той. — Всичко свърши. Аз… всъщност, край, можете да си тръгнете, ще се погрижа за документите, можеш да получиш нова самоличност, нали знаеш? Ще отидеш в полицията и ще им кажеш…
Ришар не спираше да говори, бе жалък, признавайки поражението си. Пълно и унизително поражение, което идваше твърде късно, за да накаже вече заглъхналата омраза.
Ева стана, изкъпа се и се облече. Слезе в салона. Ришар я откри на брега на езерото. Носеше натрошен хляб, който хвърли на лебедите. Тя клекна край водата и призова птиците с изсвирване. Дойдоха да ядат от ръката й, като извиваха шии, за да погълнат коричките.
Денят бе слънчев. Тръгнаха заедно към вилата и седнаха един до друг в люлката с навес край басейна. Останаха така дълго време, без да промълвят и дума.
— Ришар? — каза накрая Ева. — Искам да видя морето…
Извърна се към нея, погледна я с безкрайно тъжни очи и кимна. Върнаха се в къщата, Ева отиде за сак, напълни го с няколко неща. Ришар я чакаше в колата.
Тръгнаха. Тя свали страничното стъкло и протегна ръка във въздуха, извън вратата. Препоръча й да престане заради насекомите и камъчетата, които можеха да я наранят.
Ришар караше бързо, вземайки почти гневно завоите. Тя го помоли да намали. Скоро се появиха стръмните скали на морския бряг.
Каменистият плаж на Етрета14 бе почернял от народ. Туристите се бяха скупчили край водата; имаше отлив. Разходиха се по пътеката, която лъкатушеше покрай скалата и свършваше с тунел, извеждащ на друг плаж, където се издигаше Кухата игла15.
Ева попита Ришар дали е чел романа на Льоблан — странната история за бандити, скрити в издълбана в носа пещера. Не, Ришар не го беше чел… Каза през смях, с известна горчивина в гласа, че от работа не му остава особено свободно време. Тя настоя — стига де, всички познават Арсен Люпен!
Поеха обратно, за да се върнат в града. Ева бе огладняла. Седнаха на терасата на ресторант с морски дарове. Тя си поръча плато със стриди и морски охлюви. Ришар опита щипка от морски паяк и я остави да довърши храната сама.