— Ришар — попита тя, — каква е тази история с гангстера?
Отново й разказа за завръщането във Везине, за празната спалня и отключената врата, за ужаса си от изчезването й. И как накрая я бе открил.
— И остави бандита да си тръгне? — настоя тя, изпълнена със скептично недоверие.
— Не, завързан е в мазето.
Отговори тихо, с безизразен глас. Тя за малко не се задави.
— Ришар! Трябва да се върнем там, не можеш да го оставиш да пукне така!
— Той ти причини болка, заслужава си го!
Блъсна с юмрук по масата, за да го върне към реалността. Имаше чувството, че играе в някаква пиеса на абсурда — бялото вино в чашата й, остатъкът от рака и неуместният разговор за мъжа, гниещ в подземието на къщата във Везине! Той гледаше встрани с отнесен вид. Тя настоя да се приберат. Той веднага се съгласи. Тя имаше чувството, че ако му каже да скочи от скалата, би го направил, без да се замисли.
Бе вече късно, когато се върнаха в имението. Тръгна пред нея по стълбите към мазето. Отвори вратата, включи осветлението. Онзи бе тук, на колене, с ръце, опънати от веригите, които тя познаваше толкова добре. Когато Алекс вдигна глава, тя нададе продължителен вик, стенание на животно, което не може да разбере какво му се случва.
Сломена, останала без дъх, сочеше с пръст пленника. Изтича в коридора, падна на колене и повърна. Ришар бе дошъл при нея и я подкрепяше, придържайки я за челото.
Значи това беше последното действие! Тарантулата си бе измислил безумната история за гангстера, за да приспи доверието ти. Бе те залъгал с ласки, отстъпвайки пред прищявката ти да видиш морето, за да те захвърли в безкрайния ужас!
А хитростта му да ти покаже пленения Алекс, също като теб преди четири години, бе имала за цел единствено да те пречупи още повече, да те тласне още повече — беше ли възможно? — към лудостта…
Да, такъв беше планът му! Не да те унижи, като те прави на проститутка, след като те бе скопил, накълцал, смлял, след като бе унищожил тялото ти, за да изгради друго — играчка от плът. Не, всичко това бе една игра, началото на истинския му замисъл: да те тласне в обятията на лудостта, като дъщеря му… Понеже бе издържала всички изпитания, той вдигаше мизата!
Постепенно те бе принизявал, потапяше главата ти в тъмните води, от време на време те сграбчваше за косите, не позволяваше да се удавиш напълно, за да ти нанесе накрая последния удар: Алекс!
Тарантулата не бе луд: той бе гений. Кой друг можеше да измисли толкова умело подготвяна развръзка? Мръсник, трябваше да го убие!
От Алекс нищо нямаше да се получи, трябваше да му е ясно… Със сигурност не възнамеряваше да му приложи същите мъчения, Алекс бе недодялан дървеняк, животно, навремето ти бе забавен, правеше с него каквото си поискаш, би те последвал навсякъде, като куче!
Тарантулата не можеше нищо да направи с него: изтънчеността, която ти познаваше, нямаше да му въздейства. Може би щеше да те принуди да го… Да, той беше окован, гол като червей, точно това искаше Тарантулата!
Не се бе задоволил с един, искаше да владее и двамата. Четири години, на Тарантулата му бяха нужни четири години, за да открие Алекс… Какво бе станало с Алекс? Но най-вече как Тарантулата бе успял да го залови? Та ти нищо не му бе казал!
Тарантулата стоеше до теб. Подкрепяше те. Локвата повърнато се разливаше по бетона. Тарантулата шепнеше нежни думи — душичка, миличка, — бързаше да избърше устата ти с носна кърпа…
Вратата на другото помещение бе отворена. С един скок ти се озова в операционната, взе един скалпел от масата и с бавни стъпки се върна при Тарантулата, насочвайки острието срещу него.
III
Бяха изправени един срещу друг в осветеното от ярка неонова светлина бетонно подземие. Тя приближаваше спокойно със скалпела в ръка. Ришар не помръдваше. Алекс се развика от мазето. Бе видял Ева да пада на колене, да изчезва от полезрението му, а сега, през открехнатата врата, я виждаше да приближава с нож в ръка.
— Револверът ми, малката! — извика. — Револверът ми, ела, той го остави тук.
Ева влезе отново в мазето, взе оръжието на Алекс, наистина захвърлено на канапето. Ришар дори не бе трепнал, стоеше прав в коридора, но не отстъпваше пред дулото на насочения към гърдите му колт. Каза нещо невероятно: