— Ева, моля те, обясни ми!
Тя спря слисана. Това престорено изумление сигурно бе поредната хитрост на Тарантулата. Но нямаше да се измъкне така лесно мръсникът!
— Спокойно, Алекс! — извика тя. — Ще го пипнем този боклук!
Алекс също не разбираше какво става. Тя знаеше името му! Сигурно Лафарг й го бе споменал. О, да: всичко бе много просто… Лафарг държеше жена си затворена и сега тя се възползваше от случая, за да се измъкне от мъжа си!
— Ева, убий ме, ако искаш, но ми кажи какво става!
Ришар се бе строполил на земята, облегнат на стената. Седеше отпуснат.
— Бъзикаш се с мен! Бъзикаш се с мен! Бъзикаш се с мен!
Бе започнала шепнешком, за да свърши с вик. Жилите на врата й бяха изхвръкнали, погледът й бе изцъклен, цялата трепереше.
— Ева, моля те, обясни ми…
— Алекс! Алекс Барни! И той беше с мен… Той изнасили Вивиан! Дори я изчука отзад, докато… докато аз я държах! Винаги си мислил, че съм бил сам, нищо не ти казах, не исках да преследваш и него… Той също е виновен за лудостта на дъщеря ти, мръсно копеле! А само аз се прецаках!
Алекс слушаше жената. Какви ги приказваше? И двамата ми играят някакъв номер, искат съвсем да откача… После внимателно огледа жената на Лафарг, устата, очите…
— А-а, не знаеше, че сме били двама? — продължи Ева. — Така е, Алекс бе мой приятел! Горкият, не му вървеше особено с момичетата… Налагаше се да му ги… свалям. С твоята хлапачка бе по-трудно, изобщо не искаше да бутне! Харесваше й да я галя, да я целувам, но щом бръкнех под полата й, край! Трябваше малко да я насилим.
Ришар невярващо поклащаше глава, смазан от виковете на Ева, от пискливия й глас, който продължаваше да се извисява.
— Аз я прекарах първи. Алекс я държеше, тя се дърпаше… А вие в хотела през това време плюскахте или танцувахте, нали? После пуснах Алекс. Той страшно се забавлява, знаеш ли, Ришар? Тя стенеше, много я болеше… Все пак по-малко, отколкото от това, което ти ми направи. Ще те убия, Тарантула, ще те убия!
Не, Тарантулата наистина нищо не знаеше. Ти така и не му каза. Когато ти призна защо те е осакатил — заради изнасилването на Вивиан, която полудяла, — реши да мълчиш. Единственото ти отмъщение бе да предпазиш Алекс. Тарантулата не знаеше, че сте били двама.
Лежеше там, на операционната маса, и той ти разказа за онази юлска нощ преди две години. Събота. Мотаехте се с Алекс из селото без никаква работа. Училищната ваканция току-що бе започнала. Ти заминаваше за Англия, а Алекс щеше да остане във фермата на баща си, за да работи на полето.
Шляехте се, обиколихте кафенетата — джаги, флипери, — после и двамата се качихте на мотора. Времето бе меко. В Динанкур, голямо съседно село на тридесетина километра, имаше танцова забава, някакъв събор. Алекс стреля с въздушна пушка по балони. Ти оглеждаше момичетата. Бяха много. Късно следобеда забеляза хлапачката. Беше хубавка. Вървеше под ръка с някакъв възрастен, най-малкото доста по-стар от нея тип. Явно баща й. Носеше светлосиня лятна рокля. Косите й бяха чупливи, руси, а все още детското й лице бе без грим. Разхождаха се заедно с други хора и по облеклото им веднага се виждаше, че не бяха селяни.
Седнаха на терасата на едно кафене. Момичето продължи обиколката си само. Заговори я, както винаги любезно. Казваше се Вивиан. Да, онзи с белите коси наистина бил баща й.
Вечерта на площада имаше танцова забава. Покани Вивиан да отиде с теб. Искаше й се, обаче баща й! Бяха дошли тук, в хотела, за някаква сватба. Хотелът се намираше в бивш замък, отдалечен от къщите, и в парка му често организираха приеми, тържества. Трябваше да присъства на сватбената вечеря. Успя да я убедиш: вечерта щеше да дойде тук, до будката за пържени картофки. Бе още хлапе, малко лековерна, но толкова хубавка.
Вечерта няколко пъти намина край замъка. Богаташчетата бяха поръчали оркестър — о, не селяндури с акордеони, а истински оркестър, свиреха джаз, бяха облечени в бели смокинги. Прозорците на хотела бяха затворени, за да предпазят богаташите от недодяланите припеви на селската забава.
Към десет часа Вивиан излезе. Предложи й нещо за пиене. Тя поръча кола, ти — скоч. Танцувахте. Алекс ви наблюдаваше. Ти му намигна. По време на блуса целуна Вивиан. Усещаше колко силно бие сърцето й до гърдите ти. Не умееше да се целува. Здраво стискаше устни. После, когато й показа какво да прави, ето че започна с все сила да върти езика си! Абсолютна будала. Миришеше приятно на някакъв сладък, дискретен парфюм, а не като местните момичета, които си изливаха литри одеколон. Докато танцувахте, ти я галеше по голия гръб — роклята й бе дълбоко изрязана.