Разходихте се из улиците на селото. До една порта отново я целуна. Плъзна ръка под роклята й, по вътрешната страна на бедрото, чак до слипа. Бе възбудена, но те отблъсна. Страхуваше се, че баща й ще се кара, ако отсъства по-дълго. Не настоя повече. Върнахте се на площада. Бащата бе излязъл от хотела да търси дъщеря си. Видя ви заедно, ти извърна глава и продължи по пътя си.
Отдалече видя, че спореха. Изглеждаше ядосан, но се разсмя и се върна в хотела. Вивиан отново дойде при теб. Баща й я пускаше още малко.
Танцувахте. Притискаше се към теб. Ти галеше гърдите й в полумрака. След час пожела да се прибира. Ти направи знак на Алекс, облегнат на бара до дансинга с кутия бира в ръка. Каза на Вивиан, че ще я изпратиш. Хванати за ръка, заобиколихте замъка. През смях я повлече към храстите, в дъното на парка. Тя се противеше, също през смях. Много й се искаше да остане с теб.
Облегнахте се на едно дърво. Вече целуваше съвсем прилично. Позволи ти съвсем мъничко да вдигнеш роклята й. Внезапно сграбчи слипа й и го разкъса, затискайки устата й с ръка. Алекс бе до вас, хвана й ръцете, извивайки ги зад гърба, и я просна на земята. Държеше я здраво, докато ти се наместваше между краката й. Алекс гледаше как действаш.
После ти държеше Вивиан, на четири крака в тревата, докато Алекс се наместваше зад нея. Алекс не се задоволи с това, което ти вече й бе направил. Искаше нещо повече. Прониквайки, й причини силна болка, тя се бореше със силата на отчаянието, освободи се. Крещеше. Ти я последва, задържа я за крака. Успя да я обездвижиш. Искаше да я шамаросаш, но ръката ти сама се сви и в лицето й се заби юмрукът ти. Тилът й силно се блъсна в дънера, до който стояхте. Загуби съзнание, а тялото й бе обхванато от гърчове.
По-късно Тарантулата ти бе разказал всичко. Когато чул виковете, оркестърът в хотела свирел The Man I Love. Излязъл тичешком в парка. Видял те, коленичил в тревата, докато си се опитвал да сграбчиш Вивиан за глезена и да й попречиш да вика.
Алекс бе избягал, без да чака, шмугвайки се в храсталака. Вивиан бе политнала напред. Трябваше да изчезваш. Хукна право пред себе си с онзи по петите. Той излизаше от обилна вечеря и ти без никаква трудност му избяга. Алекс те чакаше на другия край на селото, до мотора.
През следващите дни ти бе много неспокоен. Онзи те бе видял до будката, на поляната, до хотела, за миг ти се бе поколебал, преди да решиш накъде да хукнеш… Но поне не беше от селото, което бе твърде отдалечено от вас. Постепенно тревогите ти се разсеяха. Следващата седмица замина за Англия и се върна чак в края на август. Пък и не за първи двамата с Алекс имахте неприятности!
Тарантулата те издирвал дълго време. Знаел приблизителната ти възраст. Видял смътно лицето ти… Не се обърнал към полицията. Искал на него да му паднеш. Обходил района, разширявайки малко по малко кръга от околни села, дебнейки пред заводите, после и пред училищата.
Три месеца по-късно те видял в едно кафене срещу гимназията в Мо. Проследил те, наблюдавал те, отбелязал си навиците ти, до онази вечер в края на септември, когато ти се нахвърлил в гората.
Нищо не знаеше за Алекс, нямаше откъде да знае… Ето защо сега е тук, пред теб, останал без дъх, изцяло на твоята милост…
Ришар бе зашеметен. Коленичилата Ева бе насочила колта срещу него; изпънала ръце, с показалец, побелял от стискането на спусъка. Повтаряше монотонно с глух глас: ще те убия.
— Ева. Не знаех… Не е справедливо!
Бе разколебана от ненавременните угризения и леко се отпусна. Ришар дебнеше точно този момент. Ритна силно ръцете на младата жена, която изпусна оръжието и извика от болка. Скочи, сграбчи колта и се втурна в стаята, където бе окован Алекс. Стреля два пъти. Алекс рухна, улучен във врата и сърцето.
После Ришар се върна в коридора, наведе се над Ева, помогна й да се изправи, самият той коленичи и й подаде колта.
Залитайки, тя се изправи напълно, пое си дълбоко дъх, прицели се с раздалечени крака, доближавайки края на дулото до слепоочието на Лафарг.
Той я гледаше втренчено, погледът му не издаваше никакви чувства, като че ли искаше да постигне онова безпристрастие, което щеше да позволи на Ева да не проявява никакво състрадание, като че ли искаше отново да стане Тарантула, Тарантула със студени и непроницаеми очи.