Ева го гледаше — смален, рухнал. Изпусна колта на пода.
Качи се на партера, изтича в парка и спря задъхана пред входния портал. Времето бе хубаво, по синята повърхност на басейна пробягваха отблясъци.
Тогава Ева се върна обратно, влезе във вилата и се изкачи на горния етаж. Седна на леглото в спалнята си. Пред нея бе триножникът, покрит с парче плат. Дръпна го, дълго съзерцава отблъскващия портрет на Ришар като травестит, с пиянското лице и сбръчканата кожа, Ришар като застаряваща проститутка.
Бавно слезе обратно в мазето. Тялото на Алекс продължаваше да виси на веригите. На цимента се бе образувала голяма локва кръв. Повдигна главата на Алекс, издържа за момент погледа на мъртвите му очи, после излезе от килията.
Ришар все още седеше в коридора, с отпуснати край тялото ръце и вдървени крака. Горната му устна леко потреперваше. Тя седна до него и го хвана за ръката. Остави главата му да се отпусне на рамото й.
После прошепна с тих глас:
— Ела… не трябва да оставяме трупа тук…