Вече изнасяха пациента. Лафарг свали маската си и довърши обясненията:
— При този случай хирургическата намеса бе обусловена от степента на спешност. От само себе си се разбира, че тези интервенции ще трябва да се повторят неколкократно, преди да получим задоволителен резултат.
Благодари на аудиторията за вниманието и напусна операционната. Минаваше обяд. Лафарг се отправи към близкия ресторант; пътьом мина край парфюмерия. Влезе да купи шишенце парфюм, което възнамеряваше да подари на Ева вечерта.
След обяда Роже го откара до Булон. Прегледите започваха в четиринайсет часа. Лафарг не се бавеше с пациентите си: млада майка бе довела сина си, страдащ от заешка устна, куп носове — понеделник бе денят на носовете, счупени носове, гърбави носове, криви носове… Лафарг опипваше лицата от двете страни на назалните прегради, показваше снимки „преди/след“. Мнозинството бяха жени, но имаше и няколко мъже.
Когато прегледът свърши, поработи насаме, прегледа последните американски списания. Роже го взе в осемнайсет часа.
Щом се върна във Везине, почука на вратата на Ева и отлости резетата. Тя седеше гола зад пианото и свиреше някаква соната, като че ли без да забележи присъствието на Ришар. Бе с гръб към него, на столчето. Черните й къдрави коси се спускаха на кичури около раменете, тя поклащаше в такт глава над клавиатурата. Любуваше се на стегнатия й, мускулест гръб, на трапчинките на талията, на дупето й… Внезапно тя прекъсна леката и умилителна соната, за да подеме първите тактове на парчето, което Ришар ненавиждаше. Затананика с дрезгав глас, пресилвайки ниските тонове. Some day, he’ll come along, The Man I love… Удари неблагозвучен акорд, прекрати парчето и с рязко движение в кръста завъртя табуретката. Седеше с лице към Ришар, с разтворени бедра, с положени на коленете ръце, в неприлично предизвикателна поза.
Няколко секунди той не можеше да откъсне поглед от кестенявото окосмяване, което скриваше венериния й хълм. Тя сбърчи вежди и бавно разтвори още повече крака, плъзна пръст в цепката на половия си орган, разтвори устните и застена.
— Стига! — извика той.
Подаде й непохватно купения сутринта парфюм. Тя го изгледа иронично. Той остави кутията на пианото и метна един халат, нареждайки й да се прикрие.
Изправи се рязко и с широка усмивка се притисна в него, след като отхвърли халата. Обгърна с ръце врата му и потърка гърди в неговите. Едва не й изкълчи китките, за да се освободи.
— Оправяйте се! — заповяда й. — Денят бе прекрасен. Ще излезем.
— Като курва ли да се облека?
Нахвърли се върху нея и стисна с ръка врата й, държейки я на разстояние. Повтори заповедта си. Тя се давеше от болка и се наложи бързо да я пусне.
— Извинете ме — измърмори той. — Моля ви, облечете се.
Слезе притеснен на партера. Реши да се успокои, като прегледа пощата. Мразеше да се занимава с материалните подробности около ръководенето на дома, но от идването на Ева бе принуден да освободи човека, когото преди това товареше с досадната секретарска работа.
Изчисли допълнителните часове, които дължеше на Роже, следващите платени отпуски на Лин, обърка почасовите ставки, наложи се да започне отначало. Все още бе надвесен над бумагите, когато Ева се появи в салона.
Бе ослепителна в деколтираната рокля от черно ламе; перлена огърлица красеше шията й. Наведе се над него и той долови по бледата кожа уханието на парфюма, който й бе подарил.
Усмихна му се и го хвана под ръка. Той седна зад волана на мерцедеса и кара няколко минути, преди да навлезе в гората на Сен-Жермен, пълна с разхождащи се хора, привлечени от меката вечер.
Вървеше до него, облегнала глава на рамото му. Най-напред мълчаха, после й разказа за сутрешната операция.
— Отегчаваш ме… — промълви с мелодичния си глас.
Той млъкна, леко засегнат. Бе го уловила за ръката и го наблюдаваше с насмешка. Пожела да седнат на една пейка.
— Ришар?
Изглеждаше като занесен, наложи се отново да го повика. Седна до нея.
— Иска ми се да видя морето… Толкова време мина. Знаеш ли, обожавах да плувам. Един ден, само един ден да видя морето. После ще правя каквото поискаш…