Това, което видя, вледени кръвта в жилите му. На вратата стояха три самеца маймуни, а зад тях се бяха насъбрали други, но колко, той никога не можа да узнае. Пушката и револверите бяха закачени, на стената. Керчак се хвърли върху него.
След като царят на маймуните пусна бездушното тяло на оня, който преди минута беше Джон Клейтън, лорд Грейсток, той тръгна към малката люлка. Но Кала предусети намерението му. Преди той да я спре, тя грабна малкото живо дете, измъкна се през вратата и се покачи заедно с товара си на едно дърво. Умрялото маймунче тя остави в празната люлка. Ревът на детенцето разбуди майчинските и чувства, които бяха излишни за мъртвото.
Като седна високо между дебелите клони, Кала притисна плачещото дете към гърдите си — то почувствува инстинктивно майката и млъкна.
Синът на лорд и лейди Грейсток започна да суче от гръдта на голямата маймуна Кала.
Междувременно животните разглеждаха внимателно обстановката в странната бърлога.
След като Керчак се увери, че Клейтън е мъртъв, той се вгледа внимателно в онова, което лежеше в постелята и беше покрито с платно. Повдигна предпазливо края на покривката и като видя, че това е тяло на жена, грубо дръпна платното, сграбчи с големите си космати ръце неподвижното бяло гърло и заби острите си зъби в него. Но щом разбра, че жената е мъртва, остави я на спокойствие и заразглежда обстановката в стаята. Той не обезпокои повече нито лейди Елис, нито лорд Джон.
Закачената на стената пушка привлече вниманието му най-много от всичко. Много месеци бе мечтал за тази чудновата пръчка. Сега тя бе във властта му, но той не смееше да я докосне.
Приближи се внимателно към пушката, готов да побегне, ако пръчката заприказва със своя гръмовит глас, с който често говореше на някои от съплеменниците му, които от незнание или от безразсъдство нападаха белия й собственик. Дълбоко някъде в първобитния му разум се таеше нещо, което му подсказваше, че тази пръчка е опасна само в ръцете на онзи, който знаеше да борави с нея. Докато обаче се реши да я докосне, минаха няколко минути. Той се въртеше около нея, без да я изпуска от погледа си.
Мощният цар на маймуните ходеше из стаята като човек, покачен на кокили, клатейки се върху дългите си лапи и издавайки глух рев, най-страшния в джунглата. Най-после спря пред пушката, протегна бавно огромната си длан и се допря до лъскавата цев, но изведнъж се дръпна назад и пак се заразхожда из стаята. Със своя див рев огромният звяр сякаш се мъчеше да възбуди смелостта си дотолкова, че да се реши да вземе пушката в лапите си. Спря още веднъж пред оръжието и неуверено докосна студената стомана, но незабавно пак оттегли лапата си и продължи тревожната си разходка. Това се повтори многократно и движенията на маймуната ставаха все по-уверени — най-после пушката бе свалена от стената. Като се увери, че пръчката няма да му причини вреда, Керчак започна да я разглежда подробно. Опипа я от всички страни, погледна в черното дуло, побутна мушката, ремъка и най-сетне спусъка.
Събралите се в колибата маймуни стояха до вратата и наблюдаваха своя водач. Други пък се трупаха отвън и се мъчеха да надзърнат вътре. Керчак случайно натисна спусъка. Оглушителен рев огласи малката стая и зверовете, които бяха при вратата и зад нея, се спуснаха един през друг в безумна паника.
Керчак също се уплаши — така се уплаши, че дори забрави да хвърли причинителя на този ужасен шум и се втурна към вратата, като стискаше здраво пушката в ръка.
Той изтича навън, но оръжието се закачи на вратата и тя се затвори здраво зад разбягалите се маймуни.
След като избяга на голямо разстояние от къщичката, Керчак се спря, огледа се и изведнъж забеляза, че все още държи пушката в ръце. Веднага я захвърли, като че ли желязото се бе нагорещило до червено. Той вече не искаше да вземе пръчката. Беше се уплашил от силния трясък. Но затова пък се убеди, че страшната пръчка сама по себе си е съвършено безвредна.
Измина цял час, докато маймуните наново се окуражат и доближат до хижата. Но когато най-сетне се решиха, с огорчение забелязаха, че вратата бе здраво затворена и никакви усилия не бяха в състояние да я отворят. Майсторски направената от Клейтън ключалка затвори здраво вратата зад гърба на Керчак и всички опити на племенниците му да влязат през решетката на прозореца също не се увенчаха с успех.
Като поскитаха още малко из околността, те се върнаха назад в гъстата гора, откъдето бяха дошли.
Кала нито веднъж не слезе на земята със своето малко хранениче, но когато Керчак й заповяда тя, убеждавайки се, че в гласа му няма гняв, се спусна леко от клон на клон и се присъедини към другите маймуни, които се бяха запътили към жилищата си. Онези маймуни, които се опитваха да разгледат странното й дете, Кала посрещаше озъбена и с глух заплашителен рев. Когато се помъчиха да я уверят, че никой не иска да навреди на малкото, тя им позволи да го доближат, но не допусна да се докоснат до него. Тя чувствуваше, че детето е слабо и нежно и се страхуваше от грубите лапи на съплеменничките си. Пътуването и се затрудняваше, понеже трябваше да се залавя само с една ръка за клоните. С другата тя отчаяно притискаше към себе си новото си дете. Децата на другите маймуни стояха на гърба на майките си, като се държаха здраво за косматите им шии, с крака, пъхнати под мишниците, и не спъваха движенията им. Кала носеше дребничкия лорд Грейсток силно притиснат към гърдите си и нежните ръце на детето се бяха впили в дългите черни косми, които покриваха тази част от тялото й. Кала се движеше трудно и непохватно. Но тя помнеше как нейната рожба се откъсна от гърба й, падна и намери смъртта си и не искаше вече да рискува.