Но това стана много по-късно.
VI
Бой в джунглата
Постоянните скитания често довеждаха маймуните до затворената и безмълвна колиба, която се намираше при малкия залив. Тайнствеността й бе неизчерпаем източник на интерес за Тарзан. Той се опитваше да надзърта край пуснатите завеси на прозорците или се качваше на покрива и гледаше през черния отвор на комина, като напразно си блъскаше главата какви ли чудеса се крият зад здравите стени. Детското му въображение рисуваше фантастични образи на чудни същества, които се намират в хижата. Особено го блазнеше мисълта да се вмъкне през затворената врата. Наглед тя малко се отличаваше от масивните и недостъпни стени. Затова той по цели часове лазеше по покрива и покрай прозорците, мъчейки се да намери вход.
Скоро след приключението със старата Сабор Тарзан отново посети колибата и като я приближи, забеляза, че от известно разстояние вратата се откроява от обграждащите я стени. Хрумна му, че може би тук се крие така дълго изплъзващата му се възможност да влезе вътре. Беше сам — нещо, което се случваше често, когато скиташе около хижата, защото маймуните я отбягваха. В паметта им още живееше споменът за пръчката, изригваща пламък и гръм, и опустялото жилище на незнайния бял човек си оставаше за тях обвито в атмосфера на ужас и тайнственост.
Че той самият е намерен именно тук — това Тарзан не знаеше. Тази история не му бе разказвана от никого. В маймунския език има толкова малко думи, че стигаха най-много да разкажат за гърмящата пръчка. Но да опише непознатите чудни същества, обстановката и предметите, които ги заобикаляха, маймунският език бе безсилен. Ето защо дълго време преди Тарзан да порасне дотолкова, че да може да разбере тази история, тя бе чисто и просто забравена от племето, Кала му разказа неясно и смътно, че баща му е една чудна бяла маймуна, но момчето не знаеше, че Кала не му е родна майка.
И така, този ден той се запъти право към вратата и прекара много часове в изследване: дълго се занимава с пантите, с дръжката и ключалката. Най-после налучка правилното действие и вратата шумно се разтвори пред учудения му поглед.
Няколко минути не се решаваше да прекрачи прага, докато най-после очите му привикнаха с по-слабата светлина в стаята и той предпазливо влезе вътре.
Всред стаята на пода лежеше скелет без никакви следи от месо по костите. Върху тях бяха залепнали изгнили, покрити с плесен останки от онова, което някога е било облекло. На леглото Тарзан забеляза друг, също такъв страшен предмет, но по-дребен, а в мъничка люлка до него лежеше трети, съвсем мъничък скелет.
Момчето само бегло погледна тези свидетелства за страшната трагедия на отдавна миналите дни. Джунглата го бе привикнала да гледа мъртви и умиращи животни. Дори да знаеше, че гледа останките на родителите си, пак нямаше да се разчувства.
Вниманието му бе привлечено от обстановката и намиращите се в стаята предмети. Започна подробно и внимателно да разглежда всичко: чудноватите инструменти, оръжието, книгите, листовете, облеклото — малкото неща, които бяха оцелели от разрушителното действие на времето при влажния климат на крайбрежната джунгла. После надникна в куфарите и шкафовете, които отвори благодарение на току-що придобития опит. Онова, което намери в тях, беше много по-запазено. Между другите неща там имаше един ловджийски нож, на чието острие Тарзан веднага си поряза пръста. Без да се смути, той продължи опитите си и скоро се увери, че с това нещо може да дяла тресчици от масите и столовете.
Дълго време това занятие го забавляваше, но накрая му дотегна и той продължи изследванията си. В един от натъпканите с книги шкафове му попадна книга, изпъстрена с яркоцветни картинки. Това бе детски илюстрован буквар. Картинките го увлякоха извънредно много. Той видя няколко бели маймуни, прилични на онези, които скачаха на дърветата на джунглата. Но никъде не срещна маймуни от своето племе: в цялата книга не бяха нарисувани нито Керчак, нито Тублат, нито Кала.
Най-напред Тарзан се опита да изчопли с пръсти малките фигури от страниците, но скоро разбра, че те не са истински. Той нямаше понятие каква представляват те и не намираше в своя първобитен език думи, за да ги назове. Параходите, железниците, кравите и конете нямаха за него никакъв смисъл, те се изплъзваха от вниманието му и не го безпокояха. Онова обаче, което особено интересуваше Тарзан и дори го объркваше, бяха многобройните черни фигурки под и между пъстроцветните картинки — нещо като буболечки, както му се стори, защото повечето от тях имаха крака, но нито една нямаше ръце или очи. Това бе първото му запознаване с азбуката. По това време беше вече навършил десет години. Той, който никога не бе виждал печатан текст, който нямаше никаква представа за съществуването на писменост, не можеше да налучка значението на тези странни фигурки.