Ненадейно виковете стихнаха и настъпи гробна тишина. Кала не разбираше нищо: виковете на Болгани несъмнено бяха викове на страдание и предсмъртна агония, но тя не долови нито един звук, от който да разбере кой е противникът на горилата. Невъзможно бе нейният малък Тарзан да надвие и унищожи огромната маймуна мъжкар и затова, като наближи мястото, откъдето се разнасяха стенанията, тя започна да се движи предпазливо, а накрая съвсем бавно и внимателно се запромъква по ниските клони. Кала се взираше тревожно в мрака, пробиван от лунните лъчи, й очакваше всеки миг какъвто и да е знак от борещите се.
Ненадейно на една открита, заляна от лунна светлина полянка тя разпозна малкото проснато тяло на Тарзан. Редом с него лежеше — вече мъртъв и вкочанен — големият мъжкар.
С глух рев Кала се хвърли към Тарзан, притисна към гърдите си окървавеното тяло, вслушвайки се дали в него все още има живот. Едва се чуваше слабото биене на малкото му сърце.
Внимателно и с любов Кала го понесе през мрака на джунглата. Тя трябваше да прекара край него дълги дни и нощи, да му носи храна и вода, да разпъжда мухите от жестоките му рани. Бедната — тя не можеше да му помогне с друго, освен да лиже раните му и по този начин да ги поддържа чисти, а лечебните сили на природата щяха да свършат останалото.
Първоначално Тарзан не ядеше и се унасяше в бълнуване и треска. Той час по час искаше да пие и тя му носеше вода по единствения начин, който познаваше — в устата си.
Никоя жена не би могла да прояви по-голяма всеотдайност и самоотверженост към едно намерено дете от това бедно диво животно.
Най-после треската премина и детето започна да оздравява. Никакво оплакване не се изтръгна от здраво стиснатите му устни, макар че раните го боляха много. Част от кожата на гръдния кош бе раздрана до костите и три от ребрата бяха счупени от силните удари на горилата. Едната му ръка бе почти прегризана от грамадните зъби и голям къс месо бе отхапан от шията, оголената главна артерия само на чудо не бе разкъсана от свирепите челюсти.
Със стоицизъм, възприет от възпитаващите го животни, Тарзан понасяше болките мълчаливо, предпочитайки да се крие във високите треви и да лежи безшумно, свит на кълбо, без да издава страданията си. Лицето му светваше само когато видеше Кала до себе си. Но сега, когато се бе посъвзел, тя отиваше да дири храна и се бавеше по-дълго време. Докато Тарзан беше много болен, тя се задоволяваше с каквато и да е храна и бе заприличала на сянка.
VII
Светлината на познанието
Мина много време, което се стори цяла вечност на малкия страдалец, докато най-после стъпи на крака и проходи. Но след това оздравяването му вървеше толкова бързо, че след месец бе силен и подвижен, както и преди. През време на боледуването той многократно възстановяваше в паметта си боя с горилата. И първата му мисъл сега бе пак да намери чудноватото малко оръжие, което го превърна от слабо и хилаво същество в победител над могъщия звяр, който всяваше толкова страх в джунглата. Освен това от цялата си душа копнееше да отиде пак в малката къща и да продължи да разглежда чудните неща, които се намираха там.
В една ранна утрин Тарзан тръгна на разузнаване. Скоро намери напълно оглозганите кости на своя противник, а до него, покрит с окапали листа, лежеше ножът му, целият ръждясал от засъхналата кръв на горилата и от дългото лежане сред влажните листа. Тарзан се намръщи, като видя, че бляскавата преди повърхност на ножа се е променила, но все пак беше доволен, защото отново имаше в ръцете си това доста страшно оръжие, от което смяташе да се възползува при първия удобен случай. Хрумна му дори мисълта, че отсега нататък няма да се спасява с бягство от дръзките нападения на стария Тублат.
След няколко минути Тарзан беше вече пред хижата, отвори вратата и влезе. Първата му работа бе да изучи механизма на ключалката и той внимателно я разгледа, докато вратата беше отворена. Искаше му се да знае какво точно държи затворена вратата и по какъв начин се отваря тя. Докато разглеждаше и пробваше ключалката, той забеляза, че вратата може да се затваря и заключва и отвътре. Сега вече никой нямаше да го безпокои по време на заниманията му.
Тарзан отново се залови да разглежда обстановката. Вниманието му отново бе приковано главно от книгите. Те пораждаха у него някакво странно, непреодолимо влечение. Не беше в състояние да се заеме с нищо друго — до такава степен го беше завладяла увлекателната сила и изумителната тайна на книгите. Сред тях имаше един буквар, няколко други детски книги за най-малките, изпъстрени с картинки, и един голям речник. Тарзан разгледа всички книги. Най-много му харесаха картинките, но и ситните буболечки, покриващи страниците без картинки, предизвикваха учудването му и събуждаха мисълта му.