Седнал с подвити крака до масата в колибата, построена от неговия роден баща, навел стройното си тяло над книгата, този малък първобитен човек, с гъсти черни коси и блестящи умни очи представляваше трогателна и прекрасна жива алегория на първичния стремеж към познание в черната нощ на умственото небитие. Лицето му поразяваше с израза на напрегнатата мисъл. По път, който не се поддава на анализ, той налучкваше ключа към загадката на тайнствените малки буболечки, която толкова го смущаваше.
Пред него стоеше буквар, а в буквара имаше рисунка, която изобразяваше малка маймуна. Тази маймуна приличаше на него, но тялото й бе покрито с някаква интересна цветна кожа. Тарзан смяташе за кожа костюма на човека от картинката. Над нея личаха четири ситни буболечки: ДЕТЕ. Той забеляза, че на същата страница тези четири буболечки се повтаряха многократно все в същия ред. След това долови, че отделните буболечки не са много и се повтарят често — понякога сами, но повечето случаи придружени от други. Той бавно прелистваше страниците, вглеждайки се в картинките и буболечките, търсейки познатото съчетание: дете. Ето че пак го намери и под друга картинка: там пак имаше малка маймуна, а до нея непознато животно, застанало на четири крака, прилично на чакал. Под тази рисунка буболечките се редяха по следния начин: ДЕТЕ и КУЧЕ.
И така, тези четири буболечки винаги придружаваха маймуната!
По този начин учението на Тарзан напредваше. Наистина то вървеше много, много бавно, защото той, без да знае това, се бе заел с трудна задача, която на вас или на мен би се сторила невъзможна: той искаше да се научи да чете, без да има каквато и да било представа за букви или писменост и без да е чувал някога за тях.
Дълго време Тарзан не можеше да разреши загадката. Минаха много месеци, години даже, докато той я разреши. Но след дълго време той все пак постигна тайната на малките буболечки. И когато навърши петнадесетата си година, знаеше вече всички комбинации на буквите, които придружаваха една или друга картинка в малкия буквар и в други две книжки за първоначално четиво. Разбира се, той имаше само най-смътно понятие за значението и употребата на съюзите, глаголите, местоименията, наречията и предлозите. Веднъж — тогава той бе навършил дванадесета си година — в едно от чекмеджетата на масата намери няколко молива. Драснал случайно с върха молива по масата, видя възхитен, че той оставя черна следа. Тарзан тъй усърдно се залови с тази нова играчка, че повърхността на масата скоро се покри с линии, зигзаги и криви примки, а върхът на молива се изтри чак до дървото. Тогава Тарзан взе друг молив. Но този път целта му бе определена. Дойде му на ум сам да изобрази някои от буболечките, които пълзяха по границите на книгите му. Отначало това бе мъчна работа, защото държеше молива така, както стискаше дръжката на ножа — нещо, което никак не помагаше за лесното писане и четливостта. Но Тарзан не се отказваше от намерението си. Винаги когато отиваше в хижата, той се залавяше за писане и най-после практиката му показа начина, по който трябваше да държи молива и да пише лесно. Едва тогава можа да възпроизведе някои от буболечките.
По такъв начин той започна да пише. Като прерисуваше буболечките, той научи и броя им. И макар че не можеше да брои в смисъла, в който ние разбираме това, все пак имаше представа за количество и си помагаше с пръстите на едната си ръка.
Ровейки се в различните книги, Тарзан се увери, че всички видове буболечки са му вече познати. Тогава той ги нареди без мъка, както трябва. Това бе по-лесно за него, защото често пъти прелистваше забавния илюстрован буквар. Образованието му напредваше. Но най-важните си познания той придоби от неизчерпаемите съкровища на големия илюстрован речник. Дори след като вече разбираше смисъла на буквите, той продължаваше да се учи по картинките, а не чрез четене.
След като откри реда на буквите в азбуката, той с наслада търсеше и налучкваше познатите комбинации. Думите и значението им го увличаха все повече в необятната област на знанието.
Към седемнадесетата си година Тарзан се научи да чете детския буквар и напълно разбра чудното значение на дребните буболечки. Той не презираше вече голото си тяло, не се отчайваше от човешкото си лице, а знаеше, че принадлежи към съвършено друга порода, не като своите диви и космати другари.