Два месеца след като „Фувалда“ вдигна котва от пристанището Фрийтаун, във водите на южната част на Атлантическия океан се появиха половин дузина английски военни параходи, които напразно се мъчеха да намерят някаква следа от загиналите знатни пътешественици. Само след няколко дни край остров Света Елена успяха да открият отломки от някакъв разбит параход. Всички повярваха, че това са останки от „Фувалда“, че той е потънал заедно с целия екипаж. Търсенето бе преустановено, при все че мнозина се надяваха и очакваха.
„Фувалда“, тримачтов кораб, бе един от хилядите кораби, обслужващи местната търговия по цялото крайбрежие. Обикновено екипажите им се състояха от отчаяни главорези и избягали каторжници от всички народности и племена.
„Фувалда“ не правеше изключение от общото правило: на кораба процъфтяваше телесното наказание. Матросите мразеха началството си, както и началството ненавиждаше подчинените си. Капитанът бе опитен моряк, но се отнасяше като звяр с подчинените си. В разговор с тях той познаваше само два аргумента — камшик или пистолет. Но да си признаем — тази смесица от различия народности трудно се усмирява по друг начин.
На втория ден от заминаването си от Фрийтаун Джон Клейтън и жена му станаха свидетели на такива противни сцени, които винаги бяха смятали за измислица на писателското въображение.
Станалото една сутрин на палубата на кораба беше първата брънка от веригата страшни събития, която завърши по най-неочакван начин: един нероден още се озова в такава обстановка, в каквато нито един човек не е изпадал, и съдбата му отреди необикновен живот, какъвто не бе живял никой, откакто свят светува.
Ето как започна всичко.
Двама моряци миеха палубата на „Фувалда“, капитанът също бе на палубата и разговаряше с лорд Грейсток и младата му жена.
Тримата стояха гърбом към моряците. Но моряците постепенно се приближаваха към тях, най-после единият се озова точно зад гърба на капитана. По една случайност той тъкмо в този момент привършваше разговора си с младоженците и направи крачка назад с намерение да си тръгне. Понеже се сблъска с моряка, падна и се простря върху мократа палуба, закачайки с крака си една кофа, която се обърна и го окъпа с мръсотия.
Тази сценка изглеждаше забавна, но само за миг.
Капитанът освирепя. Почувства се унизен. Почервенял от ярост, той изсипа върху моряка град от ругатни и почна да му нанася силни удари с юмруци. Матросът падна на палубата. Беше слаб, нисък на ръст и вече на възраст, за това толкова по-срамно бе поведението на капитана.
Другият моряк обаче бе юначага, широкоплещест като мечка, с черни мустаци и шия на бик. Като видя, че другарят му падна, той се приведе, изръмжа като куче и само с един удар повали капитана.
Лицето на последния за миг от божурено стана бяло. Бунт! Това е бунт! Неведнъж му се бе случвало да усмирява бунтове. Без да се бави, той измъкна от джоба си пистолет и даде изстрел срещу силния си враг. Но Джон Клейтън се оказа по-пъргав: едва забелязал, че оръжието лъсва на слънцето, той се спусна към капитана и го удари през ръката, вследствие на което куршумът не улучи моряка в сърцето, а попадна по-ниско — в коляното.
С твърде остри думи лорд Грейсток даде на капитана да разбере, че няма да позволи такива: зверски обноски с екипажа, които счита за възмутителни.
Капитанът вече се готвеше да отговори с ругатни на Клейтъновата забележка, но изведнъж някаква мисъл спря думите му и без да отвърне, се обърка бързо, изръмжа зловещо и отиде при руля. Той разбра, че не е много изгодно да гневи британския чиновник, защото могъщата ръка на кралицата би могла да изпрати срещу него страшните оръдия на английската флота.
Матросите станаха от палубата: старият помогна на ранения да стане. Широкоплещестият великан, когото другарите му наричаха с прякора Черния Майкъл, се опита да повдигне пронизания си крак. Като се увери, че може, той се обърна към Клейтън и несръчно изрази благодарността си. Думите му бяха груби, но от тях лъхаше искрено чувство. В един миг той рязко прекъсна и тръгна, накуцвайки, без да дочака отговор от страна на лорда.
Нито Клейтън, нито жена му го виждаха следващите няколко дни. Капитанът не разговаряше с тях, а когато трябваше да им съобщи нещо по служба, говореше сърдито и отсечено.
Обедът и вечерята се сервираха в капитанската каюта, понеже такъв беше редът, заведен преди неприятната случка, но от този ден капитанът не се явяваше на масата, като всеки път намираше причини за това.
Помощниците си капитанът избираше измежду неграмотните несретници, които твърде малко се отличаваха от моряшката сбирщина, над която така жестоко тиранстваше. По понятни причини тези хора при всяка среща с възпитания лорд се чувстваха притеснени и избягваха да общуват с него.