Той е ч-о-в-е-к, а те са м-а-й-м-у-н-и, малките маймунки, които скачат по върховете на дърветата, се наричат пък м-а-й-м-у-н-к-и. Тарзан научи, че старата Сабор е л-ъ-в-и-ц-а, Хиста е з-м-и-я, а Тантор — с-л-о-н.
Така се научи да чете.
Оттогава развитието му вървеше с бързи крачки. С помощта на големия речник и упоритата работа на здравия разум момчето, наследило способността да мисли, често се досещаше за много неща, които в действителност не разбираше. Догадките му обаче винаги бяха близко до истината.
В заниманията му се случваха дълги периоди на прекъсване, защото много пъти племето заминаваше някъде далече от къщата. Но където и да бе, бързият му ум продължаваше да работи над тайнствените и увлекателни въпроси. Късовете кора, плоските листа и равната земя Тарзан използваше вместо тетрадка, по тях той драскаше с острието на ножа си своите уроци.
Но същевременно, докато следваше склонността си към умствен труд, той не пренебрегваше и суровите житейски уроци. Тарзан се упражняваше с ласото и играеше с ловджийския нож, който се научи да точи на плоските камъни. Откакто встъпи в племето, то укрепна и се увеличи. Под предводителството на Керчак маймуните сполучиха да пропъдят другите племена от близката джунгла, така че сега имаха храна в изобилие и не се страхуваха от съседски нападения. Затова младите самци растяха, вземаха жени от своето племе, а пленничките водеха при Керчак, предпочитайки да му се подчиняват и да живеят другарски с него, вместо да се грижат сами за благополучието си. Рядко някой самец, по-свиреп от своите другари, се опитваше да оспори Керчаковата власт, но нито един от тях не можа да надвие тази свирепа и жестока маймуна.
Тарзановото положение в племето бе особено. При все че маймуните го считаха за свои, той се отличаваше много от тях и бе самотен в тяхното общество. По-възрастните мъжкари не го обичаха. Те или не му обръщаха внимание, или пък се отнасяха към него с такава непримирима ненавист, че ако не бе изумителната му ловкост и защитата на вилната Кала, която го пазеше с всичката жар на майчината любов, той би бил убит още на младини.
Неговият най-свиреп и постоянен враг бе Тублат. Но когато Тарзан мина тринадесетата си година, преследванията от страна на враговете му изведнъж престанаха — те го оставиха на мира и дори започнаха да хранят почит към него. Най-после можеше да живее спокойно в племето на Керчак, освен когато някой от самците изпадаха в ярост — болест, от която страдат всички мъжкари сред дивите зверове в джунглата. Но тогава никоя маймуна не беше в безопасност.
Причина за това спокойствие в живота на момчето бе пак самият Тублат.
Ето как стана това събитие.
Веднъж цялото Керчаково племе се събра на малкия естествен амфитеатър, разположен сред ниски хълмове, върху широка поляна, без високи треви и пълзящи растения. Площадката бе почти кръгла. От всички страни амфитеатърът бе ограден от мощните гиганти на девствената гора: огромните им стволове бяха така обградени със стегна от храсталаци и виещи се растения, че достъпът в малката равна арена бе възможен само по клоните на дърветата. Тук, вън от каквато и да е опасност, племето на Керчак устройваше своите събрания.
Сред амфитеатъра се издигаше един от онези странни барабани, чрез които човекоподобните маймуни произвеждат оглушителна музика при извършване на обредите си. Понякога от дълбочината на джунглата те долитат до човешкото ухо, но нито един човек не е присъствал още на тези ужасни празненства. Мнозина пътешественици са могли да видят тези чудни барабани на маймуните. Някои от тях дори са чували тътнежа от свирения и буен пир на грамадните човекоподобни маймуни, тези първи владетели на джунглата. Но Тарзан, лорд Грейсток, несъмнено бе първото човешко същество, което е присъствало на опияняващия пир Дум-Дум.
Този първобитен обред е послужил за първоизточник на всички служби, церемонии и тържества, каквито са се уреждали и се уреждат от религиите и до днес. В зората на човешкото съзнание назад във вековете, отвъд началната граница на зараждащото се човечество, под ярките лунни лъчи нашите свирепи прадеди са изпълнявали обреда Дум-Дум под звуците на барабани, направени от пръст някъде из величествените джунгли, които и до днес са се запазили. Всички наши религиозни тайнства и обреди са започнали в онази отдавна забравена нощ, когато нашият пръв космат прадядо, разлюлял под тежестта си клона на едно тропическо дърво, леко е скочил в меката трева на мястото на първото сборище.
В деня, когато Тарзан престана да бъде преследван и гонен, Керчаковото племе, състоящо се от стотина маймуни, се движеше по долните клони на дърветата и безшумно се спусна към арената на амфитеатъра.