Тарзан обичаше и чувствуваше нужда от месо повече, отколкото маймуните. Месояден по природа, той никога не се бе наяждал до насита с месо. И сега, ловък и пъргав, той се вмъкна между борещите се и разграбващи месото маймуни. Стремеше се с хитрост да докопа хубаво парче, което не можеше да спечели със сила. На хълбока му висеше ловджийският нож на неговия непознат баща, сложен в калъф, направен от Тарзан. Образеца той намери в една от скъпоценните си книги.
Промъквайки се сред тълпата, той най-после се добра до бързо изчезващата храна и с острия си нож отряза чудесно парче месо: той дори не се надяваше, че ще вземе такава богата плячка — цяла плешка, която се подаваше под краката на могъщия Керчак. Водачът бе така обзет от лакомията си, че не забеляза нанесеното от Тарзан оскърбление на неговата царска особа. Тарзан благополучно се измъкна с плячката си от средата на борещата се маса. Между обикалящите около кръга маймуни бе и старият Тублат. Той бе един от първите на пиршеството и бе взел хубаво парченце месо, което изяде спокойно настрана. Но то му се видя малко, та сега искаше да си вземе още. Изведнъж той забеляза Тарзан: момчето се измъкна от купа драскащи и хапещи се преплетени тела с косматата плешка, която притискаше силно към гърдите си.
Малките, разположени близо едно до друго, налети с кръв очи на Тублат засвяткаха злобно, когато зърна омразния храненик. В него запламтя желание да отнеме апетитния къс от ръцете на момчето.
Но и Тарзан забеляза злия си враг. Предугадил намерението му, той се спусна бързо към женските и децата, като се надяваше да се скрие сред тях. Тублат се спусна бързо подир него. Уверен, че няма да намери къде да се скрие, Тарзан разбра, че му остава само едно — да бяга. Той се спусна, колкото му държат краката, към най-близкото дърво, скочи ловко, залови се за един клон с ръце и с плячката в зъби стремително се закатери нагоре, следван от Тублат.
Момчето се изкачваше все по-нависоко и по-нависоко на разлюляния връх на величествения гигант на горите. Тромавият преследвач не се реши да го достигне, а Тарзан, като седна на върха, започна да подхвърля оскърбления и насмешки по адрес на разярения, запенен Тублат, който се бе спрял на няколко метра по-долу от него.
Тублат побесня. Със страшен рев и ръмжене той се тръшна на земята сред жените и децата и се нахвърли върху тях. С големите си зъби той прегризваше тънките шии на малките и късаше цели парчета месо от гърбовете и коремите на женските, които попадаха под ноктите му.
Луната ярко осветяваше тази кървава оргия на беса. И Тарзан видя всичко това. Видя как децата и самките бягаха, колкото им държат силите, към безопасните места по дърветата. А след това и възрастните самци, които седяха по средата на арената, почувствуваха могъщите зъби на обезумелия си другар. Тогава всички маймуни побързаха да се скрият в тъмнината на околната гора.
Освен Тублат в амфитеатъра остана само едно живо същество, една закъсняла самка, която тичаше бързо към дървото, на чийто връх седеше Тарзан. Наблизо зад нея тичаше страшният Тублат.
Това бе Кала. Но щом момчето видя, че Тублат я настига, той с бързината на падащ камък се заспуска от клон на клон в помощ на майка си.
Тя стигна до дървото. Над нея стоеше синът й, затаил дъха си, очакващ изхода от бягането. Кала подскочи и се хвана за нисък клон. Тя висеше точно над Тублатовата глава и бе вече в безопасност. Но се чу сух, силен трясък, клонът се счупи, Кала падна върху главата на Тублат и го повали.
И двамата скочиха едновременно, но Тарзан още по-бързо се спусна от дървото и големият, разярен самец неочаквано се озова лице срещу лице с детето човек.
Нищо не можеше да допадне повече на злобния звяр от този случай. С тържествуващ рев се нахвърли той върху малкия лорд Грейсток. Но не бе съдено зъбите му да се впият в мекото тяло с цвят на орех. Мускулестата ръка с мълниеносна бързина хвана Тублат за косматото гърло, другата ръка пък заби няколко пъти острия ловджийски нож в широките гърди, ударите се сипеха като мълнии и престанаха едва тогава, когато Тарзан почувствува, че отслабналото тяло падна на земята.
Когато трупът падна, Тарзан, храненикът на маймуните, стъпи върху врата на най-злия си враг, вдигна очи към пълната луна и като отметна буйната си и млада глава назад, нададе дивия и страшен победен рев на своя народ.