След като се нахрани, Кулонга изчезна зад най-близкия завой на пътеката, а Тарзан спокойно слезе на земята. С ножа си отряза няколко къса меса от трупа на Хорта, но не ги изпече.
Той бе виждал и по-рано огън, но само когато Ара, т.е. мълнията, запалеше някое голямо дърво. За Тарзан бе невъзможно някое същество от джунглата да може да получава такива червено — жълти остри „зъби“, които изяждат дърветата и не оставят нищо друго след себе си освен мека пепел. А защо черният воин развали прекрасното си ядене, като го предаде в зъбите на огъня — това бе извън разбирането му. Може би Ара бе съюзница на стрелеца и той делеше храната си с нея?
Разбира се, Тарзан никога тъй глупаво не би развалил хубавото месо. Ето защо той изяде суровите късове. А останалата част от трупа зарови близо до пътеката така, че да може да я намери след завръщането си.
Похапнал предостатъчно, лорд Грейсток младши изтри мазните си пръсти в голите бедра и пак се запъти по дирите на Кулонга, сина на вожда Мбонга.
В същото време в далечния Лондон лорд Грейсток, най-младият брат на загиналия лорд Грейсток, върна обратно на готвача в клуба поднесените му котлети, недоволен, че не са допечени. След като се наобядва, потопи пръстите си в сребърен съд с уханна вода и ги изтри в белоснежна салфетка.
Цял ден Тарзан следеше Кулонга, придвижвайки се над него по клоните, сякаш бе злият дух на горите. Още два пъти той видя как Кулонга мяташе стрелите си: веднъж към Данго, хиената, и втори път към маймуната Ману. В двата случая животното умираше почти веднага. Отровата на Кулонга очевидно бе прясна и твърде силна.
Тарзан мислеше за този чуден способ за убийство през цялото време, когато, разтваряйки клоните, следваше чернокожия воин на безопасно разстояние от него. Той разбираше, че малкото убождане на стрелата не може само по себе си тъй бързо да убива дивите обитатели на джунглата. Горските животни в битка с враговете си са били раздирани, изгризвани до кръв по най-жесток начин и все пак често пъти са оживявали.
Не, в тези мънички дървени тресчици се криеше нещо тайнствено. Не току-така само от едно одраскване можеха да причинят смърт. Тарзан трябваше да разучи тази работа.
Тази нощ Кулонга пак спа в клоните на едно голямо дърво. А високо над него се бе притаил Тарзан.
Когато Кулонга се събуди, видя, че лъкът и стрелата му са изчезнали. Черният воин бе повече изплашен, отколкото разгневен. Претърси внимателно земята под дървото, прегледа всички клони, но никъде не видя следа нито от лъка, нито от стрелите или от тайнствения крадец.
Панически страх обзе Кулонга. Той бе обезоръжен! Нали остави копието си в тялото на Кала. А сега, когато лъкът и стрелите му изчезнаха, той бе съвсем беззащитен. Оставаше му само ножът. Единствената му надежда за спасение бе да стигне колкото може по-скоро до селището на Мбонга.
Той бе сигурен, че селището е наблизо, и с бърз бяг затича по пътя.
От гъстата зеленина на непроницаемия листак няколко метра над него се подаде Тарзан и се понесе подире му по дърветата.
Лъкът и стрелите на негъра бяха завързани здраво от него на върха на гигантско дърво. В дънера на това дърво Тарзан изряза с острия си нож ивици кора от стъблото, а малко по-горе пречупи клон. Това бяха знаци, с които той отбелязваше мястото.
Кулонга продължаваше пътуването си, а Тарзан все повече и повече го настигаше, докато най-после се озова точно над главата му. В дясната си ръка сега той държеше навитото въже.
Дълго бе отлагал този момент само защото много искаше да проследи накъде се е запътил черния воин. След малко бе възнаграден за търпението си. Пред него внезапно се откри голяма поляна, по която се виждаха много чудни леговища. Гората свърши и между джунглата и селището имаше голямо обработено поле.
В този миг Тарзан се намираше тъкмо над главата на Кулонга. Той трябваше да действува бързо, защото в противен случай плячката можеше да се изплъзне. Животът в джунглата го бе научил във всички критични минути, тъй често възникващи пред него, да действува с мълниеносна бързина, преди още мисълта му да е узряла.
И ето, когато Кулонга излезе на открито от горския гъсталак, тънките извивки на въжето полетяха над него от долния клон на огромното дърво, до самата полянка на Мбонга. И преди синът на вожда да направи няколко крачки по поляната, ловната примка стегна шията му.
Храненикът на маймуните дръпна толкова силно плячката си, че виковете на уплаха замряха в гърлото на Кулонга. Бързо прибирайки с ръце въжето, Тарзан теглеше отчаяно противящия се чернокож, дотътри го до дървото и го издърпа за врата във въздуха. После се изкачи нагоре и издигна все още съпротивляващата се жертва в гъстата шатра на листата. Завърза здраво въжето за един грамаден клон, слезе и заби ловджийския нож право в сърцето на дивака. Кала бе отмъстена.