Тарзан старателно огледа чернокожия. Дотогава той не бе виждал човешко същество. Ножът в ножницата и поясът тутакси привлякоха неговото внимание и той ги взе за себе си. Медният обръч също му хареса и той го вдяна на крака си. После се възхити от татуировката по гърдите и челото на убития, полюбува се на остро наточените зъби, огледа и прибра накита от пера. След всичко това реши да обядва, защото бе изгладнял, а тук имаше месо — месото на убитата от него жертва. Етиката на джунглата му позволяваше да яде това месо.
Можем ли ние да го съдим и каква мярка бихме приложили към този човек маймуна с външността и ума на английски джентълмен и с възпитанието на див звяр? У него дори не се зароди мисълта да изяде Тублат, когото ненавиждаше и който го ненавиждаше, макар че го уби в честен двубой. Това бе за него също така възмутително, както за нас людоедството.
Но какъв му бе Кулонга, та да не го изяде също така спокойно, както яде от глигана Хорта или елена Бара? В очите на Тарзан той бе просто едно от тези многобройни диви същества, които се нападат едно друго за удовлетворяване на глада.
Но някакво странно съмнение внезапно спря Тарзан. Може би благодарение на книгите си той бе разбрал, че пред него стои човек. Може би се досети, че „стрелецът“ също е човек?
Ядат ли човеците хора? Той не знаеше това. Как се обясняваше двоумението му? С усилие на волята си посегна да отреже месо от Кулонга, но го завладя внезапен пристъп на отвращение. Той не разбираше какво става с него. Знаеше само, че не е в състояние да опита месото на черния човек.
Наследственият инстинкт, възпитаван векове, завладя неговия девствен ум и запази Тарзан от нарушаването на онзи всемирен закон, за съществуването на който той не знаеше нищо.
Бързо свали тялото на воина на земята, откачи примката и пак се покатери на дърветата.
X
Сенките на страха
Седнал на висок клон, Тарзан разглеждаше селището от тръстикови хижи. Зад тях се ширеха обработени поля.
На едно място гората стигаше до самото селище. Щом забеляза това, той се запъти нататък, овладян от трескаво любопитство. Страшно му се искаше да види животните от своята порода, да узнае как живеят те и да види отблизо странните леговища, които те обитават.
Животът всред свирепите твари на гората неволно го караше да вижда в тези чернокожи същества врагове. Макар че приличаха на него по външния си вид, Тарзан не се съмняваше как ще го посрещнат тези хора, ако го открият.
Храненикът на маймуната не бе сантиментален. Той не знаеше нищо за братството между хората. Всички, които не принадлежаха на племето му, бяха негови вечни врагове освен в редки случаи, както например слонът Тантор.
Всичко това той съзнаваше без злоба и ненавист. Отнемането на живота е законът на онзи див свят, в който той живееше. Удоволствията в първобитното общество бяха малко, а най-големите от тях — ловът и убийството. Но Тарзан признаваше правото и на другите да имат същите удоволствия и желания дори и в случаи, когато той самият ставаше предмет на нападенията им.
Странният му живот не го направи нито мрачен, нито кръвожаден. Обстоятелството, че той убиваше с радостен смях, не доказваше вродената му жестокост. Най-често убиваше, за да се нахрани. Наистина, като човек понякога убиваше и за свое удоволствие, нещо, което не върши никое друго животно. От всички създания в света само на човека е дадено да убива безсмислено, е наслада, само заради удоволствието да причинява страдание и смърт.
Когато Тарзан трябваше да убива за отмъщение или при самоотбрана, той го извършваше спокойно, без угризение на съвестта. Това бе за него работа, в която лекомислието нямаше място. Сега, когато се доближаваше до селището на Мбонга, той просто, и естествено се приготви да убива или да бъде убит, ако го открият. Промъкваше се извънредно внимателно, защото Кулонга му внуши предпазливост спрямо малките остри дървени пръчици, които така сигурно и бързо носят смърт.
Най-после Тарзан се добра до голямо дърво с извънредно гъста корона, от клоните на което се спускаха тежки гирлянди от гигантски пълзящи растения. Той се притаи в това скривалище, което се намираше почти над селото, и започна да наблюдава онова, което ставаше под него, учудвайки се на всяка подробност от този непознат за него живот.