Така че семейство Клейтън изпадна в пълна изолация. Всъщност това уединение им бе приятно, но за съжаление по този начин те се отчуждиха от живота на кораба и се оказаха неподготвени за страшната кървава трагедия, която се разрази само след няколко дни.
А още от този момент можеше да се предвиди, че наближава катастрофа. Външно животът на кораба оставаше непроменен, но вътре нещо се бе разстроило и заплашваше със страшна беда. Това безпокоеше и лорд Клейтън, и жена му, но те не отронваха нито дума по този повод.
На другия ден, след като капитанът простреля крака на Черния Майкъл, лорд Грейсток, излизайки на палубата, видя как четирима моряци с тъжни лица носят едно бездушно тяло, а зад тях върви старшият помощник с тежък камшик в ръка.
Клейтън предпочете да не се намесва в тази работа, но на следния ден, като зърна на хоризонта силуета на английски военен параход, реши да поиска от капитана да насочи веднага кораба към него. Беше му ясно, че при тези тягостни отношения, които се бяха възцарили на „Фувалда“, експедицията можеше да завърши само с нещастие.
Към обед те бяха се приближили толкова до парахода, че даже можеха да разговарят, но в момента, в който Клейтън се канеше да се обърне към капитана и да му съобщи, че желае да напусне „Фувалда“, той си помисли, че може би опасенията му са напразни и капитанът само ще му се надсмее.
Та какви основания би имал той да помоли началника — командващ един военен параход от британската флота, да измени своя път и да се върне оттам, откъдето беше тръгнал? Разбира се, Клейтън можеше да обясни, че не желае да остане на борда на кораба, понеже капитанът безмилостно наказа двама нарушили дисциплината моряци. Но подобно обяснение би се сторило странно на офицерите, които мълчаливо биха се надсмели над чувствителността на лорда, вземайки го за страхливец.
По тези съображения той не помоли да го приемат на военния кораб, не привечер, когато комините на броненосеца изчезнаха в далечината, искрено се разкая за излишния си страх да не стане смешен, тъй като на „Фувалда“ се разиграха страшни събития.
Към 2 или 3 часа следобед същият нисък моряк, когото преди няколко дни капитанът удари с юмрук по лицето, чистеше металните части на палубата. Доближавайки се до Клейтън, той му подшушна едва чуто:
— Ще му дойде отхаки, помнете ми думата… Това няма да му се размине току-тъй…
— Какво искате да кажете? — попита лорда.
— Та нима не усещате, че тези работи няма да доведат до добър край? Този, сатана — капитанът, и тези мерзавци — помощниците му, едвам не смазаха от бой всички ни… Вчера двама, днес трима. Но черния Майкъл оздравя, скоро той ще им го върне тъпкано. Помнете ми думата: той няма да им прости!
— Искате да кажете — попита Клейтън, — че екипажът готви бунт?
— Бунт! — отвърна старият моряк. — Какъв бунт? Не бунт, а убийство. Казвам ви, ще го пречукаме ние него.
— Кога?
— Скоро! Но кога, не мога да ви кажа, защото и без това се раздрънках доста. Но вие сте добър, господине, защото се застъпихте за мен и Черния Майкъл, затова и ви подметнах някоя дума. Но трябва да мълчите и щом чуете гърмежи, слезте в каютата си, за да не пострадате.
И като свърши работата си около лорда, старецът се отправи към други непочистени медни части.
Лейди Елис беше тук и чу всяка дума на моряка.
— Весели развлечения ни предстоят подхвърли иронично Клейтън.
— Още сега трябва да предупредим капитана отвърна лейди Клейтън. — Може би ще успее да предотврати катастрофата.
— Да, това би било най-доброто. Но понеже трябва да спасим кожата си, аз съм длъжен да мълча. Сега каквото и да се случи тук, моряците няма да докоснат нито тебе, нито мен, понеже бяха свидетели на застъпничеството ми за стария моряк и за Черния Майкъл. Но ако научат, че съм ги предал, че всичко съм разкрил на капитана, няма да бъдем пощадени.
— Но, мили Джон — възрази жената, — ако ти не уведомиш капитана за готвеното покушение, самият ти ще бъдеш убиец — съучастник на злодеите.
— Моя мила, ти не знаеш какво приказваш — отвърна Клейтън. — Та аз се грижа само за теб. Капитанът е виновен и заслужава наказание. Защо аз трябва да излагам жена си на опасност, за да спася живота на този жесток звяр? Не можеш да си представиш какъв ужасен ще стане животът ни, ако „Фувалда“ мине под властта на тези каторжници и главорези!
— Дългът си е дълг — заяви жената — и никакви софизми не могат да те отклонят от неговото изпълнение. Аз бих била недостойна за тебе, ако поне веднъж стана причина да не изпълниш дълга си. Разбира се, ясни са ми последиците, ужасът им, но аз ще бъда смела да ги посрещна заедно с тебе. По-добре най-страшна опасност, отколкото позор. Та помисли само колко силно ще те измъчва съвестта, ако наистина се случи нещо с капитана.