Голи деца се гонеха из селската улица. Жените кълцаха сушено просо в груби каменни хавани или пък печаха питки от приготвеното брашно. По-нататък, в нивите, други жени копаеха с мотики или плевяха. Някакви снопове стърчащи сухи треви покриваха бедрата им, а много от тях имаха метални украшения от звънтящи пръстенчета. По черните им шии висяха интересно направени зелени кръгове, а като допълнение от носовете на много от тях висяха грамадни пръстени.
Младежът гледаше с нарастващо учудване тези странни създания. Той видя и мъже, които дремеха под сенките на дърветата. А в края на полянката забеляза въоръжени войници. Очевидно те охраняваха селището от неочаквано неприятелско нападение.
Направи му впечатление, че работят само жените. Мъжете не работеха нито в селото, нито на нивите.
Накрая очите на Тарзан се спряха върху една старица, седнала точно под него.
Пред нея на слаб огън бе поставено малко котле, в което кипеше гъста, червеникава, смолиста каша. Наблизо имаше купчина изострени дървени стрели. Жената ги вземаше една след друга, потопяваше върховете им в димящата маса и ги нареждаше на тесни поставки от клони от другата страна на огъня.
Тарзан бе много развълнуван. Пред неговите очи се разкриваше тайната на смъртоносната сила на малките хвърчащи стрели. Той забеляза, че жената бе много предпазлива и гледаше да не докосва с ръце съдържанието на котлето, а веднъж, когато една капчица падна върху пръста й, веднага го натопи във вода и изтри внимателно малкото петно с листа.
Синът на Кала нямаше никакво понятие за отровите, но бързата съобразителност му подсказа, че убива именно това смъртоносно вещество, а ме малката стрела, която само внася отрова в тялото на жертвата.
Прииска му се много да има повече от тези малки смъртоносни пръчици. Ако жената напуснеше работата си поне за минутка, той, веднага щеше да слезе от дървото, да грабне колкото може повече стрели и да се покатери наново, преди тя да се е досетила… Той вече обмисляше как да отвлече вниманието й, когато от края на полянката се разнесе див рев. Тарзан погледна нататък. Под дървото, на същото място, където преди час беше умъртвен убиецът на Кала, стоеше един черен войник.
Войникът викаше и размахваше над главата си копие. От време на време показваше нещо, което лежеше в краката му.
Начаса цялото село се вдигна на крак. Въоръжени хора притичваха от колибите и стремглаво се втурваха през поляната към възбудения войник. След тях кретаха старци, тичаха жени, деца — за миг селището опустя.
Тарзан, храненикът на маймуната, разбра, че са намерили жертвата му, но това никак не го интересуваше. Нямаше някой, който да може да му попречи да задигне блазнещите го стрели. Спусна се бързо и безшумно до котлето с отровата. Една минута стоя неподвижен и разглеждаше с интерес селището с живите си и блестящи очи. Нямаше никой наоколо. Погледът му се спря на отворената врата на близката хижа. Поиска да надзърне в нея и предпазливо се приближи до постройката с нисък покрив.
Първо се спря на входа, като се ослуша. Никакъв шум. После се плъзна в полумрака вътре.
По стените висеше оръжие — дълги копия, чудновати ножове и два тесни щита. По средата имаше котел, а до най-отдалечената стена — легло от сухи треви, покрито с плетена рогозка, която очевидно служеше на собственика за постеля и завивка. По пода се търкаляха няколко човешки черепа.
Тарзан не само че опипваше всеки предмет, но го и помирисваше, защото той „виждаше“ главно със силно развитото си обоняние. Реши да вземе едно от дългите остри копия, които свали от стената, но не можеше да отнесе със себе си всичко наведнъж, а и стрелите бяха най-важната плячка. Едно след друго той сваляше нещата от стените и ги трупаше на купчина сред стаята. Най-отгоре сложи катурнатото котле и под него постави един озъбен череп, като го накичи с украшенията на убития от него Кулонга.
След това се отстрани, за да се полюбува на работата си, и се усмихна — храненикът на маймуната обичаше да се шегува. Но в същата минута той чу навън гласове: раздадоха се жалостни викове и нареждане на висок глас.
Тарзан се разтревожи. Дали не се е бавил дълго време тук? Той излезе бързо навън. Туземците още не се виждаха, при все че ясно се чуваше как идват през полята. Гласовете им звучаха някъде отблизо.
Като мълния Тарзан се втурна към купчината стрели. Заграбил толкова, колкото можеше да носи с една ръка, той катурна с крак кипящото котле и изчезна в шумака на дърветата в същия момент, когато първият дивак вече влизаше през вратата на другия край на селото. Люлеейки се като дива птица на клона, готова да отлети при първата опасност, Тарзан почна да следи какво става сега в селото.