Вътре бе съвършено тъмно, но той опипом намери предмета, който търсеше, и бавно се върна към изхода.
Но не успя да излезе. Острият му слух долови наблизо нечии приближаващи се крачки. Още един миг и фигурата на жена закри входа на колибата.
Тарзан се промъкна безшумно до далечната стена и ръката му напипа дълъг остър ловджийски нож. Жената стигна бързо до средата на стаята и се спря за миг, търсейки с ръце предмета, за който бе дошла. Очевидно той не бе на мястото си и търсейки го, жената все повече и повече се приближаваше до стената, на която, се бе опрял Тарзан.
Сега тя вече бе толкова близо, че маймуната човек чувствуваше животинската топлина на голото й тяло. Той замахна с ловджийския нож, но в същото време жената се отмести, а спокойното й гърлено възклицание показа, че диренията й са се увенчали най-после с успех. Тя се обърна да излезе от колибата и когато минаваше през вратата, младежът видя, че носи в ръцете си гърне за варене на храна.
Той тръгна след нея и като погледна от вратата, забеляза, че всички жени бързо се отправяха към домовете си и излизаха оттам с гърнета или котленца. Те ги пълнеха с вода и ги слагаха на огньовете, близо до стълба, където още висеше неподвижната, окървавена и разкъсана маса.
Като избра минутата, когато не се виждаше никой наблизо, Тарзан побърза към мястото, където бе оставил връзката стрели. Както и предишния път, той преобърна котлето, а след това с гъвкав котешки скок се покатери на долните клони на горския великан. Изкачи се безшумно нагоре и през листата на дървото започна спокойно да наблюдава всичко, което ставаше долу.
Жените режеха обезформеното тяло на пленника на късове и ги разпределяха по гърненцата. Мъжете стояха наоколо и си почиваха от буйния танц. В селото се възцари сравнително спокойствие.
Тогава Тарзан повдигна високо взетия от хижата предмет и с ловкостта, която бе придобил от дългогодишните упражнения по хвърляне на плодове и кокосови орехи, го метна върху групата диваци.
Предметът падна всред тях, удари един от воините по главата и го повали. След това се търкулна всред жените и спря край полуразрязаното тяло, което те приготвяха за пиршеството.
Вцепенени, чернокожите го гледаха с ужас.
Това бе човешки череп, който им се зъбеше. Падането му от ясно небе беше чудо. И това чудо навя на туземците суеверен страх. Всички до един се разбягаха по домовете си. С хитро замислената си постъпка Тарзан внуши на диваците ужас от някаква невидима и неземна сила, която ги дебне в гората около селището им.
После, когато намериха обърнатото котле и видяха, че стрелите им пак са откраднати, в техния беден мозък на людоеди се зароди мисълта, че са оскърбили някакво могъщо божество, което владее тази част на джунглата. То им отмъщава, защото, като са построили тук селището си, не са помислили да го умилостивят предварително с богати дарове. И от този ден народът на Мбонга започна да оставя всекидневно храна под голямо то дърво, откъдето бяха изчезнали стрелите. Това бе опит да се сдобрят с тайнствения Могъщ.
Семето на страха бе посято дълбоко в душите на диваците и Тарзан, маймунският храненик, без сам да знае, сложи началото на редица нещастия за себе си и за своето племе.
Тази нощ той прекара в гората близо до селото, а на следващото утро още в зори тръгна по обратния път. Беше много гладен, а му попаднаха само няколко ягоди и намерените по листата гъсеници. Увлечен в дирене на храна, в един миг той вдигна главата си над пъна, под който ровеше и на около двадесет крачки от себе си, на пътеката, видя лъвицата Сабор.
Големите й жълти очи го гледаха със злобен и мрачен блясък, червеният й език жадно облизваше бърните. Тя се промъкваше тихо, почти допряла корем до земята.
Тарзан и не мислеше да бяга. Той се радваше на така дълго търсения случай. А и сега не бе въоръжен само с въже от треви! Свали бързо лъка от гърба си и постави добре намазана с отрова стрела. Когато Сабор скочи, малката и остра пръчица я посрещна на средата на пътя, а в същото време Тарзан отскочи встрани. Грамадната котка падна на земята до него, но друга смъртоносна стрела се заби дълбоко в бедрото й.
С рев животното се обърна и скочи още веднъж, но пак несполучливо — трета бърза стрела я порази право в окото. Но този път лъвицата се озова много близо до маймуната човек и гой не можа да се предпази от падащото огромно тяло.
Тарзан се строполи под туловището й, но успя да освободи ножа си и да нанесе няколко рани на лъвицата. Двамата лежаха неподвижно една минута, най-после маймунският храненик разбра, че падналата върху него безжизнена маса не ще може вече никога да вреди нито на човека, нито на маймуните.