С голям труд се измъкна под огромната тежест и като се изправи, погледна трофея си. Мощна вълна от ликуване го заля. Пое дълбоко дъх, сложи крак върху тялото на своя бивш враг и отмятайки назад красивата си млада глава, нададе страшния победен вик на маймуната самец.
Гората отвърна на дивия вик на тържеството. Птиците се смълчаха, а едрите хищници се отдалечиха, защото малцина в джунглата търсеха свада с големите антропоиди.
А е същото време в Лондон другият лорд Грейсток държеше реч в Камарата на лордовете и никой не трепереше от неговия приятен, мек глас.
Сабор бе безвкусна храна за Тарзан, но гладът е най-добрата подправка и човекът маймуна си натъпка стомаха с жилавото и горчиво месо. Накани се да поспи, но преди това реши да одере кожата на лъвицата: та нали тази бе една от причините, поради които той търсеше случай да убие Сабор.
Чевръсто одра голямата й кожа — имаше опит с дребни животни — и закачи трофея си на клоните на едно високо дърво. След това, като се сви по-удобно сред клоните, се унесе и дълбок и спокоен сън.
Тъй като не си бе доспивал през изминалите дни, уморен и достатъчно нахранен, Тарзан проспа цяло денонощие и се събуди чак на другия ден към пладне. Веднага слезе долу при одраната Сабор. Но за свое огорчение намери от нея само кости, напълно оглозгани от други гладни обитатели на джунглата.
След половинчасов бавен ход в гората той видя един млад елен. Преди малкото същество да усети близостта на врага, остра стрела се заби в шията му.
Отровата подейства толкова бързо, че еленът едва направи няколко скока и падна мъртъв в храсталака. Тарзан пак се нахрани до насита, но този път не легна да спи. Той бързаше да отиде при племето си и като срещна маймуните, с гордост им показа кожата на Сабор.
— Керчакови маймуни — викна той, — вижте! Вижте какво направи Тарзан, могъщият ловец! Кой от вас е убивал някого от племето на Нума? Тарзан е по-силен от всички ви, защото Тарзан не е маймуна. Тарзан… — но тук той трябваше да прекъсне своята реч, защото в езика на антропоидите няма дума, с която да се означава понятието човек, а сам той знаеше само как се пише тази дума, и то на английски, но не знаеше как да я произнесе.
Цялото племе го наобиколи. Маймуните слушаха речта му, съзерцавайки доказателството за чудния му подвиг.
Само Керчак стоеше настрана, кипнал от омраза и бяс.
Изведнъж, нещо се скъса в тъпия му мозък. Със свиреп рев той се хвърли върху тълпата. Хапейки и удряйки с огромните си ръце, той осакати десетина маймуни преди да успеят да се спасят по върховете на дърветата.
В безумието и беса си Керчак с рев се оглеждаше наоколо — търсеше с очи Тарзан — и изведнъж го забеляза, седнал на един близък клон.
— Слез, велики убиецо — ревеше антропоидът, — слез да опиташ зъбите на по-силния! Нима силните бойци се качват по дърветата и треперят пред опасността? — И Керчак предизвикателно нададе бойния вик на племето.
Тарзан слезе спокойно на земята. Притаило дъх племето гледаше от високите си убежища как Керчак се хвърли върху бялата фигура на противника си.
Въпреки късите си крака Керчак бе висок близо два метра. В могъщите му плещи се вплитаха грамадни мускули, които преминаваха в късия врат, приличащ на желязна канара. Главата му наподобяваше малка топка, излизаща от огромна планина месо. Отпуснатите надолу устни оголиха острите му зъби, а малките, злобни, налети с кръв очи светнаха със страшния огън на безумието.
Тарзан също бе силно и едро животно. Но ръстът и силните му мускули изглеждаха жалки в сравнение с исполинската фигура на звяра. Лъкът и стрелите му бяха настрана — там, където ги бе оставил, когато показваше кожата на Сабор на съплеменниците си. Той стоеше лице срещу лице с Керчак, въоръжен само с ловджийския си нож и човешкия разум.
Когато противникът му се хвърли върху него с яростен рев, лорд Грейсток измъкна от ножницата дългия си нож и със също такъв бесен вик скочи насреща му. Той бе достатъчно ловък, за да не позволи на дългите космати ръце да го обгърнат. В момента, когато телата им трябваше да се срещнат, Тарзан сграбчи едната ръка на врага си и като отскочи пъргаво настрана, заби чак до дръжката ножа си в тялото на маймуната, малко по-долу от сърцето. Но преди още да изтегли ножа, едно бързо движение на Керчак, който се мъчеше да го обхване в ужасните си обятия, отне оръжието от ръцете на Тарзан.
Маймуната се готвеше да нанесе страшен удар по главата на Тарзан — удар, който лесно би раздробил черепа на младежа. Но човекът бе по-силен и като се наведе, сам му нанесе с юмрук силен удар в челюстта.