Но веднъж в месеца Тарзан, бързо скачайки от клон на клон, отиваше в къщичката си, за да прекара едни ден с книгите, а също и за да попълни запаса си от стрели. Последната задача ставаше все по-трудна, защото диваците почнаха да крият нощем стрелите в хамбарите или в обитаваните хижи.
През целия ден Тарзан трябваше усилено да следи къде ще бъдат скрити стрелите. Два пъти влиза в хижите, докато обитателите им спяха, и открадна стрели изпод носовете на воините. Но този начин се стори на Тарзан твърде опасен и затова предпочете да лови самотни ловци е дългите си смъртоносни примки. След като им отнемеше оръжието и украшенията, нощно време хвърляше труповете им от високото дърво, което стоеше посред улицата на селото.
Набезите на Тарзан отново изплашиха чернокожите и ако не бяха месечните интервали между нападенията на човека маймуна, които им вдъхваха вярата, че може би ще престанат, те скоро биха напуснали и новото си селище.
Диваците още не бяха забелязали Тарзановата колиба на далечния бряг, но той живееше в постоянен страх, че по време на неговите отсъствия те ще я намерят и ще ограбят съкровищата му. Затова с течение на времето той взе да прекарва все по-дълго време около бащината си къща и все по-рядко стоеше при маймуните. И ето че членовете на племето му започнаха да страдат от неговото пренебрежение към тях. Час по час възникваха свади и разправии, които само върховният вожд можеше да уреди по мирен начин.
Най-после някои от старейшините на маймуните проведоха разговор с Тарзан по този повод и цял месец след това той не се отдели от племето.
Длъжностите на върховния вожд у човекоподобните маймуни не са много и не са мъчни. Например следобед идва Така и се оплаква, че старият Мунго му е откраднал новата жена. Тогава Тарзан трябва да повика всички маймуни и ако се окаже, че жената предпочита новия си съпруг пред предишния мъж, той й заповядва да остане при него или пък нарежда на Мунго да даде на Така една от дъщерите си в замяна.
Маймуните считат всяко решение на вожда си за окончателно — каквото и да е то, и задоволени се залавят за работата си.
Или пък, да речем, дотърчи с викове Тана, притиснала с ръка хълбока си, от който шурти кръв. Тя се оплаква, че Гунто, нейният мъж, я ухапал зверски. А повикалият Гунто заявява, че Тана е ленива, че не иска да му носи бръмбари и орехи или пък че отказва да го чеше по гърба. Тарзан се скарва и на двамата, заплашвайки Гунто със смъртоносните стрели, ако продължава да изтезава Тана, а от нея изисква да обещае, че ще се поправи и че по-добре ще изпълнява женските си задължения.
И така животът си върви. В повечето случаи става въпрос все за дребни семейни разправии, които, ако не бъдат уредени, могат да доведат до големи раздори, а понякога — и до разпокъсване на племето.
По всичко това започна да досажда на младия човек. Той разбра, че върховната власт значително ограничава свободата му. Страстно го влечеше морето, озарено от ласкавото слънце, прохладната стая в удобно построената къщица и безбройните чудеса в книгите.
Когато Тарзан стана възрастен, разбра, че се отчуждава от племето си. Техните интереси се различаваха от неговите. На маймуните бяха чужди многото странни и чудни мечти, които блещукаха в деятелния мозък на техния човек вожд. Езикът им бе толкова беден, че Тарзан дори не можеше да говори с тях за многото нови истини и за широките хоризонти на мисълта, които четенето разкри пред жадните му очи. Той не можеше да им каже и за честолюбието, което тревожеше душата му. Отдавна вече той нямаше другари, и приятели. Детето може да общува с много странни и прости същества, но за възрастния човек е нужно равенство на ума като основа за дружба.
Да бе жива Кала, Тарзан би пожертвувал всичко, за да бъде с нея. Но сега, когато я нямаше, а другарите му от детинство се бяха превърнали в свирепи и груби животни, той чувствуваше, че повече му харесва спокойната самотност на неговата колиба, отколкото омразните задължения на вожд на стадо диви зверове.
Желанието на Тарзан да се откаже от властването си над племето се задържаше от омразата и завистта на Теркоз, сина на Тублат. Като упорит млад англичанин той не можеше да си позволи да отстъпи пред лицето на един злорадстващ враг. Много добре знаеше, че на негово място ще бъде избран за вожд Теркоз, тъй като свирепото животно отдавна бе установило физическото си превъзходство над малкото самци маймуни, които се осмеляваха да отвърнат на жестоките му закачки.
Тарзан искаше да смачка този злобен звяр, без да прибягва към ножа или стрелите. Силата и ловкостта му дотолкова пораснаха заедно с възмъжаването му, че той започна да се замисля: не може ли да победи грозния Теркоз в ръкопашен двубой? Само да не бяха огромните зъби, които даваха толкова голямо предимство на антропоида срещу зле въоръжения в това отношение Тарзан…