— Ка-го-да? — изсъска Тарзан на ухото на маймуната, което на нейния език означаваше: „Предаваш ли се?“ Отговор не последва и Тарзан усили натиска, което накара голямото животно да изреве.
— Ка-го-да? — повтори Тарзан.
— Ка-го-да! — викна Теркоз.
— Слушай — каза Тарзан, като поотпусна хватката, но не го освободи, — аз съм Тарзан, върховният вожд на маймуните, голям ловец и силен борец. В цялата джунгла няма по-велик от мен. Ти ми каза „ка-го-да“ и всички чуха. Не се карай вече нито с вожда си, нито със съплеменниците си, иначе следващия път ще те убия. Разбра ли?
— Ху — потвърди Теркоз.
— Е, стига ли ти?
— Ху — повтори маймуната.
Тарзан го пусна и след няколко минути всички се заловиха за работата си, сякаш не беше се случило нищо, което да наруши спокойствието на първобитното им горско убежище.
Но в съзнанието на маймуните се затвърди дълбокото убеждение, че Тарзан е могъщ боец и странно създание. Странно, да, защото в ръцете му бе животът на врага и вместо да го убие, той му позволи да живее.
Към залез-слънце, когато цялото племе, според обичая си се събра на едно място, преди още тъмнината да се спусне над джунглата, Тарзан, чиито рани бяха измити в прозрачните води на потока, събра около себе си старите самци.
— Вие отново видяхте днес, че Тарзан, вождът на маймуните, е най-великият между вас — каза той.
— Ху — отвърнаха те в един глас. — Тарзан е велик!
— Тарзан — продължи той — не е маймуна. Той не прилича на вашия народ. Неговите пътища не са вашите пътища и поради това Тарзан ще се върне при своя народ — близо до водите на голямото езеро. Вие трябва да си изберете нов вожд. Тарзан няма вече да се върне.
По такъв начин младият лорд Грейсток направи първата крачка към целта, която си бе поставил — да намери белите хора.
XIII
Неговият собствен род
На другата сутрин Тарзан, измъчван от силни болки след двубоя, се запъти на запад към морския бряг. Вървеше много бавно, прекара нощта в джунглата и пристигна в колибата си късно на следната утрин.
В продължение на няколко дни излизаше рядко — колкото да събере плодове и орехи за утоляване на глада.
Но след десет дни той бе напълно здрав. Само на лицето му остана един ужасен полузаздравял белег, който започваше над лявото око, минаваше през челото му и свършваше над дясното ухо. Това бе белегът, който Теркоз му остави, сваляйки част от кожата на главата му.
През времето, на оздравяването Тарзан се опита да си направи наметка от кожата на Сабор, която също бе в хижата. Но видя, че кожата е корава като дърво. И понеже не знаеше нищо за обработването на кожите, по неволя трябваше да се откаже от този дълго обмислян план. Хрумна му идеята да грабне някоя дреха от чернокожите в селото на Мбонга, защото възпитаникът на маймуните реши на всяка цена да отбележи раздялата си с по-низшите същества. А според него нямаше по-характерен признак за човешката порода от украшенията и облеклото.
За целта събра украшенията за ръце и крака, взети от черните воини, повалени с бързото му и безшумно ласо. Той накачи всичко по себе си, както бе видял от тях. На шията му висеше златната верижка с обсипания с брилянти медальон на майка му — лейди Елис, а зад гърба му на ремък — колчан със стрели, също взет от един победен туземец. Кръста си украси с пояс, направен от малки ивици необработена кожа. На пояса той прикачи изработената от него ножница, която постави ловджийския нож на баща си. Дългият лък, който принадлежеше на Кулонга, висеше на лявото му рамо.
Младият лорд Грейсток представляваше оригинална и войнствена фигура. Гъстите черни коси падаха на плещите му, а отпред бяха подрязани от него с ловджийския нож, за да не влизат в очите му.
Стройната му и красива фигура, мускулеста като у най-добрите римски гладиатори, но в същото време — с меки и нежни контури на гръцки бог, още от пръв поглед говореше за прекрасно, съчетание на огромна сила с пъргавина и ловкост.
Тарзан, храненикът на маймуните, бе олицетворение на първобитния човек — ловец и воин. С благородната си красива глава върху широките рамене, с умния и жив блясък на прекрасни те и ясни очи той можеше да мине лесно за полубог, слязъл от небесата в тази вековечна гора.