Ако някога ви се случи да отидете в това селище из африканските джунгли, вие несъмнено ще видите пред мъничка тръстикова колиба, построена точно зад оградата на селото, малко желязно гърненце с храна, а до него колчан с добре намазани с отрова стрели.
В това време Тарзан вървеше бавно към къщата си и търсеше лов по пътя. Когато приближи ниския бряг, на който бе построена неговата къщичка, очите му видяха необикновено зрелище. Върху огледалните, тихи води на залива се поклащаше голям кораб, а на брега бе извлечена малка лодка.
Но най-чудното беше, че между брега и хижата му се движеха неколцина подобни нему бели хора.
Тарзан видя, че по много неща те приличат на рисунките в книгите му. Той се промъкна по дърветата и се озова точно над тях. Те бяха десет души. Трупаха се около лодката, говореха високо и силно жестикулираха. Един от тях, дребен, чернобрад човек с мръсно и подло лице, което напомняше на Тарзан плъха Памба, сложи ръката си върху рамото на един гигант, който стоеше до него и с когото всички други се препираха и караха.
Дребният човек посочи навътре в гората и гигантът трябваше да се обърне, за да погледне в тази посока. Тогава дребният човек с подлото лице измъкна от пояса си пистолет и стреля в гърба на великана. Той разпери ръце, колената му се подвиха и гигантът се строполи мъртъв на земята.
Гърмежът, първият, който Тарзан чуваше, предизвика учудването му, но дори този необикновен звук не можа да накара здравите му нерви да трепнат, нито да породи паника у него.
Поведението на белите чужденци — ето кое го смути най-много. Той сбра вежди и се начумери, като се замисли дълбоко. „Добре сторих — помисли младежът, — че сдържах първия си порив да затичам напред и да приветствам тези бели хора като братя!“
Очевидно бе, че те по нищо не се различават от черните, не са по-цивилизовани от маймуните и по-малко жестоки от Сабор.
Един миг другите стояха и мълчаливо гледаха дребния човек с неприятното лице и гиганта, който лежеше мъртъв на брега. После един от тях се засмя и тупна дребния човек по гърба. Последваха дълги разговори и ръкомахания, но препирнята стихна.
След това спуснаха лодката, наскачаха в нея и загребаха към големия кораб, на чиято палуба Тарзан видя още много фигури.
Когато хората се изкачиха на борда, Тарзан скочи на земята зад голямото дърво и се примъкна до хижата, като гледаше тя винаги да бъде между него и кораба.
Като се вмъкна вътре, той видя, че всичко там бе разровено. Книгите и моливите бяха разхвърляни по пода, оръжието и другите му съкровища също бяха пръснати. Като видя този хаос, пресният белег на челото му внезапно се изду от гняв — яркочервена ивица върху мургавата кожа. Бързо изтича към шкафа и затършува на дъното на долното чекмедже. „А!“ — облекчено въздъхна той, когато измъкна оттам металната кутия и намери непобутнати своите най-големи съкровища. Фотографията на усмихващия се млад човек с енергичното лице и загадъчната черна книжка бяха невредими.
Но какво е това? Чувствителното му ухо долови слаб, непознат звук. Като изтича към прозореца, Тарзан погледна към залива. Наред с първата лодка от големия кораб бе спусната още една. Скоро той видя много хора, които слизаха от борда на кораба и сядаха в лодките. Те се връщаха още по-многобройни на сушата.
В продължение на няколко минути Тарзан следеше как от кораба се спускаха различни сандъци и денкове в лодките. Когато хората потеглиха и отплуваха към брега, маймуната човек взе късче хартия и написа с молив на нея няколко реда четливи печатни букви. Тази записка той окачи на вратата с тресчица. След това, като взе скъпоценната метална кутия, стрелите и толкова копия и лъвове, колкото можеше да носи, той се втурна към вратата и изчезна в гората.
Когато двете лодки се врязаха в сребристия пясък, на брега се изсипа извънредно разнообразна тълпа.
Бяха около двадесетина души. Петнадесет от тях бяха груби моряци с противни лица, за които трудно можеше да се каже, че носят в себе си безсмъртната искра на човешкия дух. Още от пръв поглед те изглеждаха сбирщина от първостепенни негодници.
Ала останалите бяха съвсем различни.
Единият от тях бе възстар човек с побелели коси и големи очила с широки рамки. Той беше леко поприведен и носеше безукорно чисто палто, което му стоеше лошо. Лъскавият копринен цилиндър на главата още повече подчертаваше нелепостта на облеклото му всред глухотата и затънтеността на африканската джунгла.