Какво изумително създание!
Нито жестокост, нито коварство не могат да се крият зад тази богоподобна външност.
„Никога досега на земята не е имало такова съвършенство“ — мислеше си тя.
Тарзан се качи с един скок на дървото и изчезна. Джейн Портър недоумяваше: къде замяна? Нима отново е изоставена тук на произвола в дивата джунгла?
Тя нервно се огледа. Струваше и се, че зад всеки храст се таи в засада някакъв огромен, ужасен звяр, който я дебне и само чака момента, за да забие кръвожадно зъби в нежното й тяло. Всеки звук се превръщаше от въображението й в признак за приближаването на някое зловещо същество.
Как се промени всичко в мига, когато той я остави!
Тя стоя четири или пет минути, но те и се сториха часове, очаквайки скока на някое чудовище, което да сложи край на мъките й. Почти се молеше за едни жестоки зъби, които да й донесат смъртта, прекъсвайки тази агония на страха.
Щом чу леко шумолене пред себе си, тя моментално скочи на крака, изправяйки се с лице пред опасността.
Пред нея стоеше Тарзан, държейки в ръце цяла купчина от разкошни зрели плодове. Джейн залитна и би паднала, ако той не я бе хванал в прегръдките си. Тя не загуби съзнание, но се притисна към него, треперейки като изплашена сърна.
Тарзан, храненикът на маймуните, тихо галеше копринените и коси и се мъчеше да я утеши и успокои, както правеше с него Кала, когато като малко маймунче той се плашеше от змията Хиста или от лъвицата Сабор.
Той леко наведе глава към челото й, а тя не помръдна. Само въздъхна и притвори очи.
Джейн никак не можеше да схване какво става с нея.
Чувстваше се в безопасност в тези силни прегръдки и това й стигаше. За бъдещето си въобще не искаше да мисли и се беше оставила на волята на съдбата.
За няколкото изминали часа тя започна да се доверява на това горско същество, както би се доверила само на малцина познати мъже. Хрумна й, че всичко това е твърде странно. Изведнъж в ума й се роди догадката, че това необикновено същество не може да бъде нищо друго, освен истинската любов… нейната първа любов. Тя пламна и се усмихна. Отдръпна се леко от Тарзан и го погледна полуусмихнато, полунасмешливо, нещо, което придаде на лицето и закачливост. Тя посочи плодовете в тревата. Приседна на края на барабана. Гладът я беше изтощил.
Тарзан бързо събра плодовете от земята, донесе ги и ги сложи до краката й. После седна на барабана редом с нея, като започна да ги разрязва с ножа и да й ги предлага.
Ядяха заедно мълчаливо, хвърляйки си от време на време по някой лукав поглед, докато най-сетне Джейн Портър избухна във весел смях, към който се присъедини и Тарзан.
— Колко е жалко, че не говорите английски! — каза тя.
Тарзан поклати глава и израз на трогателно неразбиране помрачи искрящите му очи. Тогава Джейн Портър се опита да заговори на френски, после на немски, но се разсмя сама на произношението си.
— Все пак — каза му тя на английски — вие разбирате моя немски точно толкова добре, колкото го разбираха в Берлин.
Тарзан вече бе решил какъв ще бъде по-нататъшният му начин на действие. Той си прехвърли наум прочетеното в книгите за отношенията между мъжете и жените. Ще постъпи така, както биха постъпили мъжете на негово място.
Той пак стана и се запъти към дърветата, но преди това опита с жестове да обясни, че ще се върне. И го направи така добре, че Джейн разбра и този път не се изплаши от заминаването му.
Чувство на самота я обзе и тя нетърпеливо се загледа в мястото, където той изчезна, очаквайки неговото завръщане. Както и преди, леко шумолене предизвести неговото появяване. Той изникна от джунглата, носейки грамаден наръч вейки. След това донесе меки папратови листа и треви. Застла на земята мека постеля, а над нея направи навес от клони, висок няколко фута. Върху образувания покрив той нареди огромни листа „слонско ухо“, закривайки с тях единия край на мъничкото убежище.
След това те пак приседнаха на края на барабана и се опитаха отново да разговарят със знаци.
Великолепният медальон е брилянт, който висеше на врата на Тарзан, предизвика недоумението на Джейн. Тя го посочи и Тарзан свали красивата дрънкулка от врата си и я подаде.
Медальонът беше работа на изкусен златар. Брилянтът беше великолепен. Личеше, че изработката е доста стара.
Тя забеляза, че двете половини на медальона се отварят, и натискайки скритата пружина, го разтвори. Във всяка половина имаше по една миниатюра от слонова кост. На едната беше изобразена красива млада жена, а на другата — почти точният портрет на Тарзан, но с едва доловима разлика в изражението.