Тя погледна Тарзан и видя, че той, наведен над нея, е вперил учуден поглед в миниатюрите. Протегна ръка, взе медальона и започна да го разглежда с очевидни признаци на учудване и интерес. Явно той не бе и помислял, че медальонът може да се отваря. Този факт наведе Джейн Портър на по-нататъшни размишления. Тя се опитваше да си представи как прекрасното украшение е станало собственост на това диво и непросветено същество в неизследваните джунгли на Африка.
Но още по-невероятно беше това, че в медальона имаше изображение на човек, който можеше да бъде брат или по-скоро баща на този горски полубог.
Тарзан все още разглеждаше втренчено двете изображения. Изведнъж той стана, сне от рамото си колчана, обърна го, изсипвайки стрелите, и извади от дъното му малък плосък предмет, завит в меки листа и превързан с трева. Разви внимателно листата, пласт след пласт, докато в ръцете му се озова една фотография. Сочейки миниатюрата, в медальона, гой я подаде на Джейн Портър.
Фотографията увеличи удивлението й, защото на нея също беше изобразен мъжът от миниатюрата.
Тарзан я гледаше с израз на недоумяващо смущение. На устните му сякаш трептеше някакъв въпрос.
Девойката посочи фотографията, после миниатюрата, после него, сякаш искаше да му съобщи, че това са негови изображения.
Но той само повдигна могъщите си рамене, взе фотографията от нея, уви я грижливо в листата и я прибра обратно в колчана.
Няколко минути Тарзан стоя мълчаливо, забил очи в земята, а през това време Джейн продължаваше да разглежда медальона, мъчейки се да намери някакви указания, които можеха да хвърлят светлина върху истинския му собственик.
Най-после й хрумна едно обяснение. Просто медальонът е принадлежал на лорд Грейсток и миниатюрите изобразяват семейство Клейтън. Това диво същество просто е намерило медальона в хижата на брега. Колко глупаво беше от нейна страна, че не се сети веднага за това!
Но да обясни странната прилика между лорд Грейсток и този горски бог — това не беше по силите й. Естествено, тя не можеше да си представи, че този горд дивак е син на лорда.
Най-после Тарзан погледна отново девойката, която продължаваше да разглежда медальона. Той не можа да разбере значението на миниатюрите, но прочете възхищението и интереса на лицето на младото момиче.
Тя забеляза погледа му и мислейки, че си иска обратно украшението, му го подаде. Той взе медальона и го сложи на врата й, усмихвайки се на израза на учудване, изписан на лицето й от неочаквания подарък.
Джейн Портър решително поклати глава в знак на отказ и се опита да снеме златната верижка от шията си, но Тарзан не допусна това. Той взе ръцете й в своите и когато тя се опита да настоява, ги задържа, за да й попречи.
Най-после Джейн се предаде. С лек смях поднесе медальона към устните си и като стана, направи на Тарзан един мъничък реверанс.
Тарзан не знаеше какво иска да каже тя с това, но се досети, че може би изразява също своята благодарност за подаръка. Той стана и с важността на опитен придворен също притисна устни към медальона.
Великолепният и любезен поклон бе изпълнен с грация и достойнство. Това бе печатът на произхода му, естествена проява на изтънчено възпитание от поколения, който грубите нрави и дивата среда не бяха успели да заличат.
Стъмваше се вече и те отново се заеха с плодовете, които им бяха храна и напитки. После Тарзан стана и поведе Джейн към малкото убежище, построено от него, като я помоли със знак да влезе вътре.
Усещането за страх отново обзе Джейн и Тарзан почувства, че тя отстъпва назад, сякаш се боеше от него.
Часовете, прекарани с тази девойка, го направиха много по-различен отпреди. Сега във всяка фибра на неговото същество наследствеността говореше по-силно от възпитанието.
Той, разбира се, не се прероди за един миг от дива маймуна в изтънчен джентълмен, но инстинктът на благородника взе да надделява. Тарзан гореше от желание да се хареса на жената, която обичаше, и да не се злепостави пред очите й.
И така, Тарзан, храненикът на маймуните, направи едничкото нещо, което можеше да увери Джейн Портър, че е в безопасност. Той измъкна от ножницата ножа си и й го подаде с дръжката напред, сочейки й отново със знак, че трябва да се прибере в убежището.
Джейн разбра, взе дългия нож, влезе в колибата и легна на мекото легло, а Тарзан се просна отвън, напряко на входа.
Така ги завари изгревът.
Когато Джейн Портър се събуди, тя не си спомни веднага за чудните приключения от изминалия ден и затова се изуми от странната обстановка, която я обкръжаваше — малката колиба, меката трева на постелята, непознатата поляна.