Бавно възстанови всички обстоятелства около сегашното си положение. Обзе я огромно щастие от това, че сред такива опасности все пак е останала жива и здрава.
Тя излезе от колибата, за да види къде е Тарзан. Нямаше го. Но сега не я обзе страх — тя знаеше, че той ще се върне. Отпред видя отъпканата трева, където беше лежал, за да я пази през нощта. Разбра, че именно неговото присъствие тук и е позволило да се чувства в такава безопасност.
Щом той е наблизо, как би могла да се бои? Тя се съмняваше, че на земята има друг човек, с когото би се чувствала така сигурна в дивите африкански джунгли. Дори лъвовете и пантерите не бяха вече така страшни за нея.
Погледна нагоре и видя как гъвкавата му фигура се спуска от близкото дърво. Когато погледът му срещна очите й, лицето му се озари от онази открита, сияеща усмивка, която вчера спечели доверието й.
Той се приближи и сърцето на Джейн заби по-силно, очите й заблестяха така, както не бяха блестели никога, когато към нея се приближаваше мъж.
Отново бе донесъл плодове и ги сложи до входа на колибата. Двамата отново седнаха да закусят заедно.
Джейн се замисли за плановете му. Дали ще я върне на брега, или ще я задържи тук? И изведнъж се улови, че този въпрос изобщо не я безпокои. Нима е възможно да й бъде все едно?
Тя започна да проумява още, че тук, до усмихнатия гигант, пред възхитителните плодове на горския рай, скрит в глъбините на африканските джунгли — тя е и доволна, и щастлива.
Не можеше да разбере това. Може би трябваше да бъде измъчвана от какви ли не съмнения и страхове, да изпадне в отчаяние от безбройни мрачни предчувствия, а вместо това сърцето й пееше в, гърдите и тя се усмихваше на човека, който стоеше до нея и отвръщаше на усмивката и.
Като завършиха закуската си, Тарзан влезе в колибата и взе ножа. Девойката съвсем го беше забравила! Тя разбра, че това беше станало, защото бе преодоляла страха, който я бе накарал да го вземе. След като й направи знак да го следва, Тарзан се запъти към дърветата в края на арената и там, обхванал я с ръце, скочи на най-ниските клони.
Девойката знаеше, че той я носи към близките й, и не можа да разбере внезапното чувство на самота и печал, което я обзе.
В продължение на няколко часа те бавно се придвижваха напред.
Тарзан не бързаше! Той се опитваше да удължи колкото може повече сладостното удоволствие от това пътуване, в което скъпите ръце обвиваха шията му. Затова той се отклони далеч на юг от прекия път към брега.
Безброй пъти спираха за кратка почивка, от каквато Тарзан въобще не се нуждаеше, а по пладне седяха цял час до един малък поток, където хапнаха и утолиха жаждата си.
Слънцето вече залязваше, когато стигнаха до поляната. Тарзан скочи на земята от голямото дърво, разтвори високите треви и посочи към малката хижа.
Тя го хвана за ръката, за да го отведе там и да разкаже на баща си, че този човек я е спасил от смъртта и дори от нещо още по-лошо, че я е пазил нежно и грижливо като майка.
Но Тарзан пак бе обзет от недоверието на всяко диво същество към човешкото жилище. Той поклати глава и отстъпи.
Девойката се доближи до него, като се вглеждаше в лицето му с молещ поглед. Кой знае защо, не можеше да понесе мисълта, че той ще се върне сам в тази ужасна джунгла.
Тарзан продължаваше да клати глава. Най-после нежно я привлече, за да я целуне, но преди това я погледна в очите, за да узнае дали ще й бъде приятно, или ще го отблъсне.
Девойката се колеба само един миг. После буйно обви с ръце врата му, приближи лицето му до своето и смело го целуна.
— Аз ви обичам, обичам ви! — шепнеше тя.
Отдалече се чу слаб звук от изстрел. От хижата излязоха Филандър и Есмералда.
От мястото, където се намираха Тарзан и девойката, не се виждаха двата кораба, застанали на котва в залива.
Тарзан посочи към звуците, после към гърдите си, после пак към звуците. Тя разбра: той си заминава и освен това смята, че хората от нейния народ са в опасност.
Той пак я целуна.
— Върнете се при мене! — шепнеше тя. — Аз ще ви чакам, ще ви чакам винаги.
Тарзан изчезна, а Джейн се запъти право през поляната към хижата.
Мистър Филандър пръв я забеляза. Беше вече тъмно, а той беше и доста късоглед.
— По-бързо, Есмералда! — викна той — Крийте се в хижата! Това е лъвицата! Господи! Господи!
Есмералда въобще не се потруди да провери казаното от Филандър. Неговият тон й беше достатъчен. Тя светкавично се шмугна обратно в хижата, още докато той изговаряше името й е възклицанията „Господи, господи!“. Изплашената Есмералда в бързината залости вратата отвътре, като по тези начин го остави на приближаващата лъвица. Филандър яростно затропа по тежката врата.