Джон не се опита да спре сълзите й, защото те можеха да я облекчат и утешат. Дълго време мина, докато младата жена се овладее.
— Ах, Джон — простена тя, — какъв ужас! Какво ще правим? Какво ще правим?
— Само едно ни остава, Елис — говореше той така спокойно, като че ля се намираха в своята удобна гостна, — само едно: да работим. Работата ще ни спаси. Не трябва да губим времето си в мисли, защото можем да стигнем до безумие! Ще се трудим и ще очакваме. Дори ако Черния Майкъл не удържи думата си, аз съм уверен, че ще ни дойдат на помощ, и то скоро, щом узнаят, че „Фувалда“ е в неизвестност.
— Драги ми Джон, ако работата се отнасяше само до нас — заплака тя, — зная, че ще понесем всичко, но…
— Да, мила моя — отговори нежно той, — и аз също мисля за това. Но ние сме длъжни да посрещнем с мъжество, вярвайки в умението си да се справим с всичко, с което съдбата ни е отредила да се сблъскаме. Помисли! Преди стотици хиляди години, в незнайното и мъгляво минало, нашите деди са били поставени пред същите задачи, пред които и ние днес стоим, може би дори в същите тези девствени гори: И това, че ние с теб попаднахме тук, свидетелства ясно, че те са победили. Нима ние не можем да направим онова, което те са направили — и дори много по-сполучливо! Та нали ние имаме много по-големи познания? Имаме средства за защита, дар от науката, които те не са знаели. Елис, уверен съм, че ние ще можем да устоим, както са устояли и те — разполагащи само с първобитни оръжия, направени от кост и камък.
— Ах, Джон, колко бих искала да съм мъж! Тогава навярно бих мислила също като теб, но съм жена и прозирам по-скоро със сърцето, отколкото с главата си. А онова, което виждам аз, е много страшно, невъобразимо и не може да се изкаже с думи. Ще ми се да вярвам, Джон, че ти си прав. Ще направя всичко, за да бъда храбра първобитна жена, достойна другарка на първобитния мъж.
Първата грижа на Клейтън бе да съгради временно скривалище, за да бъдат запазени, докато спят, от дивите зверове, които вече дебнеха беззащитната плячка.
Той отвори сандъка, в който се намираха пушката и патроните, за да бъдат подръка в случай на неочаквано нападение, и двамата тръгнаха да търсят място за нощуване.
На стотина метра от морския бряг намериха малка, равна полянка — тук решиха да построят своето постоянно жилище. Но и двамата приеха, че ще бъде най-добре, ако засега направят една малка площадка на няколко дървета, която да не могат да достигат едрите диви зверове, в чието царство бяха попаднали.
За тази цел Клейтън избра четири големи дървета, които образуваха квадрат с повърхност около шест квадратни метра, и постави между тях дълги пръти на около осем метра от земята. Привърза прътовете с канап, с който го беше снабдил Черния Майкъл. Над така образувания скелет нареди клонки, покри ги с грамадните листа на едно тропическо растение, а над тях заметна голям къс корабно платно, което прегъна неколкократно.
Няколко метра над тази площадка Клейтън построи друга, която трябваше да им служи за покрив, а отстрани спусна останалите парчета корабно платно вместо стени.
Най-после те имаха малко, но удобно гнезденце и в него преместиха част от ръчния си багаж и завивките.
Денят вече клонеше към залез, но докато бе още светло, Джон направи груба стълба, по които лейди Елис можа да се изкачи в новото си жилище.
През целия ден около тях хвърчаха пъстроцветни птици и подскачаха бъбриви маймуни, които с учудване и голям интерес следяха появилите се между тях нови същества и странното жилище. При все че Грейстокови бяха внимателни, не забелязаха никакви едри зверове. Но на два пъти техните съжители — маймуните, гледайки изплашено, с писъци побягваха от близката височинка. Виждаше се, че се опасяват от нещо ужасно, което вероятно се спотайваше зад хълма.
Преди да се смрачи съвсем, Клейтън довърши стълбата и като напълни една голяма чаша с вода от близката рекичка, се изкачи с жена си в сравнително безопасната въздушна стая.
Беше доста горещо и той повдигна висящите платна, седнаха върху одеялата по турски, лейди Елис се загледа в сгъстяващите се сенки на гората. Изведнъж тя потрепери и хвана ръката на съпруга си.
— Джон — пошушна тя, — виж, какво е това? Човек ли е?
Клейтън погледна в същата посока и видя неясно очертан върху тъмния фон силует… Някаква тъмна фигура стоеше изправена на хълма. Тя постоя малко, като че ли се ослушваше, а след това се извърна и се скри в сенките на джунглите.