Д’Арно пи жадно, но яде малко. Учудваше се, че не го тресе. Пак се опита да говори със странния си спасител, но опитът му отново излезе несполучлив.
Внезапно човекът излезе от колибата и след малко се върна с парче кора и — о, чудо на чудесата — с обикновен молив!
Приклекнал редом с Д’Арно, той писа няколко минути по гладката й вътрешност, после я подаде на французина. Д’Арно беше изумен от вида на написаната с четливи английски печатни букви бележка:
„Аз съм Тарзан, от племето на маймуните. Вие кой сте? Можете ли да четете на този език?“
Д’Арно взе молива и се замисли. Този странен човек пише на английски! Очевидно той е англичанин.
— Да — каза Д’Арно, — аз чета на английски. Но и говоря този език и ние можем да разговаряме на него. Преди всичко ми позволете да ви благодаря за всичко, което направихте за мене.
Човекът отново поклати глава и пак посочи молива и кората.
— Mon Dieu! — възкликна французинът. Щом сте англичанин, защо не говорите английски?!
И тогава му дойде наум, че човекът може би е ням, даже глухоням.
И Д’Арно написа върху кората на английски:
„Аз съм Пол Д’Арно, лейтенант от френския флот. Благодаря ви за всичко, което сторихте за мене. Вие ми спасихте живота и всичко, което ми принадлежи, е ваше. Ще ми разрешите ли да попитам как човек, който пише на английски, не говори на този език?“
Отговорът на Тарзан доведе Д’Арно до пълно изумление.
„Аз говоря само езика на моето племе — големите маймуни, които управляваше Керчак. Говоря малко езика на слона Тантор и на лъва Нума и разбирам езиците на другите народи от джунглата. С човешко същество не съм говорил никога, освен веднъж с Джейн Портър, и то чрез знаци. Това е първият път, когато говоря с другиго от моята порода посредством писане.“
Д’Арно беше поразен. Изглеждаше невероятно да съществува на земята възрастен човек, който никога да не е говорил с друг човек, а още по-нелепо е този човек да може да чете и пише! Той пак погледна посланието на Тарзан: „Освен веднъж с Джейн Портър“ — това беше името на американската девойка, отнесена в джунглата от горила!
Внезапна догадка блесна в мозъка на французина — ето я горилата! Той взе кората и молива и написа:
„Къде е Джейн Портър?“
„Тя се върна при близките си в хижата на Тарзан от племето на маймуните.“
„Значи тя е жива? Но къде е била? Какво се е случило с нея?“
„Тя е жива, Теркоз я бе взел за жена, но Тарзан я отне от Теркоз и го уби, преди той да успее да й навреди. Никой в джунглата не може да влезе в бой с Тарзан и да остане жив. Аз, Тарзан, от племето на маймуните, съм могъщ боец!“
Д’Арно написа:
„Радвам се, че тя е в безопасност. Трудно ми е да пиша. Ще си почина малко.“
„Починете си. Като се пооправите, ще ви заведа при вашите.“
Много дни пролежа Д’Арно в постелята. На втория започна треска и французинът беше сигурен, че ще умре. Той извика Тарзан и с жест му показа, че иска да пише. Когато Тарзан му донесе кора и молив, той написа следното:
„Не можете ли да отидете при нашите и да ги доведете тук? Аз ще напиша една бележка, която вие ще занесете.“
Тарзан поклати глава, взе кората и написа:
„Помислих за това още първия ден, но не посмях. Големите маймуни, които често идват тук, ще ви убият, ако ви намерят сам и ранен при това.“
Д’Арно се обърна на една страна и затвори очи. Не искаше да умре, но усещаше, че краят настъпва, защото треската му се усилваше все повече и повече. Същата нощ загуби съзнание.
Три дни бълнува, а Тарзан стоеше до него, мокреше главата и ръцете му и промиваше раните му.
На четвъртия ден треската мина също така внезапно, както беше дошла, но от Д’Арно беше останала само една сянка. Той страшно посърна и отслабна. Тарзан трябваше да го повдига, за да може да пие вода.
Треската не беше предизвикана от зараза, както мислеше лейтенантът. Много европейци боледуват от нея в джунглата и тя или ги убива, или внезапно ги оставя, както се беше случило с Д’Арно.
След два дни французинът ходеше, олюлявайки се, из амфитеатъра, а силната ръка на Тарзан го подкрепяше, за да не падне.
Те седнаха под сянката на едно голямо дърво и взеха парче кора, за да разговарят.
Д’Арно започна първи:
„С какво мога да ви се отблагодаря, че ми спасихте живота?“
„Научете ме да говоря езика на хората.“
Д’Арно започна веднага, показвайки му отделни предмети и произнасяйки наименованията им на френски, защото мислеше, че най-лесно ще му бъде да научи този човек на родния си език.
За Тарзан това, разбира се, беше безразлично, защото не можеше да различи един език от друг. Когато той посочи думата man — човек, Д’Арно го научи да казва homme. По този начин го учеше да произнася и други думи.