— Джон, какво е това?
— Не знам, Елис — отговори той сериозно. — Много е тъмно, за да се разпознае. Не е чудно да е просто сянка, хвърлена от месеца.
— Не, Джон! Ако не е човек, тогава е една грамадна и отвратителна пародия на човек. Страх ме е!
Той я прегърна силно и зашепна ласкави и мъжествени слова. Най-голямата му грижа сега бе душевното терзание на младата жена. Той беше храбър, но притежаваше способността да разбира какви ужасни мъки може да причини страхът на по-слабите натури. Това рядко качество беше една от многото хубави страни на характера му, с които печелеше обичта и уважението на всички, които го познаваха.
Не след дълго спусна платната, завърза ги добре и остави само един отвор — към морето.
В малкото им висящо гнездо бе съвършено тъмно, те легнаха върху постелките и се помъчиха да намерят поне кратка почивка и забрава в съня.
Клейтън се обърна с лице към отвора, стиснал двата си пистолета и пушката.
Още не бяха заспали, когато зад тях откъм джунглата се разнесе ужасният рев на пантера. Той се приближаваше все повече, най-после се чу точно под тях. В продължение на един час, а може би и повече, пантерата души и драска дърветата. Най-после тя отмина към брега и Клейтън можа да я разгледа под лунната светлина: това бе грамадно и красиво животно, най-голямото, което бе виждал досега.
През дългите часове на нощта те заспиваха само за малко. Непривичните за тях нощни звуци на джунглата, издавани от какви ли не животни, държаха изтерзаните им нерви нащрек. Стотици пъти те скачаха, уплашени от пронизителни викове или пък от крадливото промъква не на някакви тайнствени същества.
III
Живот и смърт
Почти през цялата нощ те не затвориха очи и с неописуема радост посрещнаха зазоряването.
След скромната закуска, състояща се от солено свинско месо, кафе и сухар, Клейтън започна да строи постоянното жилище, защото разбра добре, че те мотат да разчитат на безопасност и спокойствие, ако се обградят от джунглата с четири здрави стени.
Работата бе трудна. За построяването на една малка стаичка трябваше цял месец. Клейтън я изгради от дебели греди, като запълваше празнините с глина, която намери дълбоко в земята. Когато къщата бе привършена, той я измаза отвсякъде с дебел слой глина. Отвора за прозорец направи от дебели и здрави клони, които кръстоса така, че да образуват решетка, която можеше да устои дори на натиска на силни зверове. Тя пропускаше чистия въздух и същевременно представляваше надеждна защита.
Двускатният покрив бе покрит с дребни, набити плътно една до друга клонки, а върху тях бяха напластени дълги треви от джунглата и палмови листа. Накрая покривът също бе изцяло измазан с глина.
Клейтън скова врата от дъските на сандъците, в които седяха дотогава вещите им. Той закова на кръст много дъски и от това се получи толкова здрава врата, че като я погледнаха, и той, и жена му доволно се засмяха.
Имаше едно затруднение тук: Джон не разполагаше с панти, за да закрепи вратата. След двудневен непосилен труд обаче той успя да направи две големи, не много сръчно изработени панти, към които прикачи вратата така, че тя можеше свободно да се отваря и затваря.
Измазването и всичко останало бе довършено едва след като двамата се настаниха под новия покрив, т.е. веднага след покриването на къщичката. Нощно време те залостваха вратата със сандъците и куфарите си и по този начин бяха в сравнително доста удобно и безопасно жилище.
Изработката на легла, столове, маси и полици бе по-лека работа и в края на втория месец лорд и лейди Грейсток бяха добре обзаведени. Ако не бе постоянният страх от дивите зверове и растящата тъга от самотата, те биха се примирили с положението си.
Нощно време големи зверове ревяха около малката им хижа, но с постоянните шумове човек може да свикне дотолкова, че скоро започва да не им обръща внимание. Най-после те престанаха да чуват нощните викове и спяха дълбоко през цялата нощ.
Случи им се на три пъти да зърнат силуетите на големи човекоподобни фигури, прилични на онази, която видяха през първата нощ, но те нито веднъж не се приближиха до тях толкова близо; че да се каже с положителност дали това са хора или животни.
Красивите птици и малките маймунки свикнаха с новите си познайници. Изглежда, че до този момент те не бяха виждали хора и сега, след като изчезна първият страх, започнаха все повече и повече да се приближават. Към човека ги влечеше онова странно любопитство, което ръководи дивите същества в горите, джунглите и степта. След месец много от тях станаха толкова доверчиви, че почнаха да се хранят от ръцете на Клейтън.