И ето, сякаш за да оправдае моето пророчество, той взе с пухкавата си ръчица перото и сложи на листа печата на своите малки пръсти, изцапани с мастило.“
На бялото поле се виждаха слаби отпечатъци на четирите малки пръстчета и външната страна на палеца.
Когато Д’Арно завърши четенето, двамата стояха няколко минути мълчаливи.
— Кажете ми, Тарзан, какво мислите? — попита Д’Арно. — Нима тази мъничка книжка не разкри пред вас тайната на произхода ви? Та вие сте лорд Грейсток!
Тарзан наведе глава.
— В тази книжка през цялото време се говори само за едно малко дете. Малкото му скелетче лежеше в люлката, където е починало, плачейки за храна. То лежеше там от първия ден, в който аз влязох в хижата, до деня, когато експедицията на професор Портър го погреба редом с баща му и майка му. Това е било детето, за което става дума в дневника, и тайната на моя произход е още по-тъмна отпреди, защото и аз доста съм мислил напоследък за възможността тази хижа да е мястото на моето раждане. Мисля си, че Кала казваше истината — тъжно заключи той.
Д’Арно само поклати глава. Той не беше убеден и у него се зароди идея да докаже правилността на своята хипотеза.
Бе намерил ключа към тази тайна.
След една седмица пътниците излязоха от гората на широка поляна.
Далеч от тях се издигаха няколко сгради, заобиколени от здрави огради. По нивите работеха много негри.
Двамата спряха на края на джунглата и Тарзан бързо приготви една отровна стрела от колчана си, за да я изстреля. Д’Арно го хвана за ръката.
— Какво правите? — извика той.
— Те ще опитат да ни убият, щом ни видят, и аз искам да ги изпреваря.
— Но може би те са наши приятели?
— Те са черни хора — беше отговорът и Тарзан отново опъна тетивата.
— Не бива да правите това. Белите хора не убиват току-така. Mon Dieu! Колко много има още да се учите! Съжалявам онзи безразсъден човек, който ще ви ядоса, приятелю, когато ви заведа в Париж! Ще бъда в непрекъснато напрежение, за да ви спасявам от гилотината!
Тарзан се усмихна и сне лъка.
— Не разбирам защо мога да убивам чернокожите в джунглата, а не мога да ги убивам тук? Е, ами ако лъвът Нума бе връхлетял сега върху ни, аз тогава би трябвало сигурно да му кажа: „Добро утро, господин Нума. Как е със здравето госпожа Нума?“
— Изчакайте и ако чернокожите се нахвърлят върху нас, тогава стреляйте. Но докато не се докаже, че те са ваши врагове, вие не бива да предприемате това.
— Да вървим тогава и да им се представим, та те самите да ни убият.
И той тръгна направо през полето, вдигнал високо глава. Тропическото слънце проблясваше по лъскавата му кожа.
След него вървеше Д’Арно, облечен в дрехите на Клейтън, комуто офицерите от кораба бяха дали по-прилично облекло.
Но ето че един от чернокожите вдигна глава, видя Тарзан и с вик се хвърли към оградата.
Въздухът моментално се изпълни с ужасените викове на бягащите работници. Преди те да достигнат до оградата, един бял човек с пушка се появи там, явно искайки да научи за причината на вълнението.
Онова, което видя, го накара да се прицели и Тарзан от племето на маймуните повторно щеше да бъде прострелян с куршум, ако Д’Арно не бе извикал високо:
— Не стреляйте! Ние сме приятели!
— Не мърдайте от мястото си в такъв случай! — бе отговорът.
— Не мърдайте от мястото си, Тарзан. Те мислят, че сме врагове.
Тарзан и Д’Арно се спряха. След това се решиха и започнаха бавно да доближават към оградата. Белият човек ги разглеждаше с безпределно учудване.
— Кои сте вие? — запита той на френски.
— Бели хора. Скитахме се дълго из джунглата.
Тогава човекът сне пушката и се приближи към тях с протегната ръка.
— Аз съм отец Константен от тукашната френска мисия и ми е драго да ви приветствам.
— Това е мосю Тарзан — отговори Д’Арно, сочейки човека маймуна, — а пък аз съм Пол Д’Арно от френската флота.
Отец Константен стисна ръката на Тарзан, оглеждайки неговото великолепно тяло и прекрасното му лице.
Тарзан, храненикът на маймуните, пристигна на предния пост на цивилизацията.
Те престояха там една седмица и той научи доста от обичаите на хората. А през това време черните жени ушиха за него и Д’Арно бели платнени костюми, за да могат да продължат пътуването си в по-приличен вид.
XI
На висотата на цивилизацията
След месец те достигнаха едно селище на устието на голямата река. Пред очите на Тарзан се откри множество кораби, а присъствието на толкова хора го изпълни с подозрителността на дивото същество.