Постепенно той привикна към странните шумове и непонятните обичаи на цивилизованото селище. Никой не би могъл да помисли, че този красив французин в безукорен бял костюм, който са смее и шегува с най-големите веселяци, преди два месеца се е носил гол из гъсталака на дивата джунгла, нападайки непредпазливите си жертви и изяждайки ги сурови.
С ножа и вилицата, които така презрително бе отхвърлил преди месец, днес той боравеше със същото умение, както и Д’Арно.
Той беше доста способен ученик, а и младият французин упорито работеше над бързото превръщане на Тарзан, храненика на маймуните, в съвършен джентълмен по отношение на говора и обноските.
— Бог ви е създал джентълмен по душа, приятелю, но това трябва да се прояви и в поведението ви.
Щом стигнаха до първото пристанище, Д’Арно телефонира в своето посолство, за да съобщи, че е жив и здрав, и поиска тримесечен отпуск, който му бе даден веднага. После незабавно телеграфира на банкерите си да му изпратят пари.
Бездействието дразнеше двамата другари, които бяха в невъзможност да наемат кораб и да идат за съкровището.
По време на престоя им личността на Тарзан стана обект на голямо внимание от страна на бели и черни.
Един вечно пиян негър тормозеше всички. Накрая се озова за свое нещастие на верандата на странноприемницата, където небрежно облегнат стоеше чернокосият гигант.
Негърът влезе, размахвайки нож, и със силни крясъци се нахвърли върху четирима мъже, седнали около една маса пред неизбежния абсент.
Те побягнаха с викове на уплаха. Тогава негърът забеляза Тарзан. Той се хвърли с рев върху човека маймуна и стотици очи се впериха в тях, за да бъдат свидетели как ще бъде заклан бедният французин.
Тарзан посрещна нападението с предизвикателна усмивка, радостта от схватката винаги озаряваше лицето му.
Когато негърът скочи върху него, стоманените мускули хванаха черната ръка, вдигнала ножа. Едно бързо усилие и тя увисна пречупена.
Тарзан спокойно седна на мястото си.
От болка и учудване негърът тутакси изтрезня и с ужасен вик побягна.
Друг път двамата с Д’Арно обядваха със свои познати и разговорът се завъртя около лова на лъвове.
Мненията относно храбростта на царя на зверовете се разделиха. Някои твърдяха, че лъвът е безспорен страхливец, но въпреки това, когато нощем край лагера чуят ръмженето му, предпочитат пушките да са им подръка.
Двамата се бяха уговорили, че ще пазят в тайна миналото на Тарзан, и освен френския офицер никой не знаеше за близостта му с горските зверове.
— Мосю Тарзан още не е споделил мнението си — отбеляза един от събеседниците. — Още повече че, както съм чувал, той е прекарал известно време в Африка и не може да не се е срещал така или иначе с тях, нали?
— Да — отговори сухо Тарзан. — Срещал съм се и затова зная, че всеки от вас е прав в съжденията си за лъвовете, които сте срещали. Със същия успех може да се съди за чернокожите по онзи негър, който беснееше тук миналата седмица, или да се отсъди, че всички бели са страхливци, ако се срещне поне един страхлив европеец. Между животните има толкова индивидуалности, господа, колкото и между нас. Днес може би ще срещнете някой лъв с по-стеснителен характер и той ще избяга от вас, но утре ще срещнете вуйчо му или неговия брат близнак и другарите ви ще има да се чудят защо не се връщате от джунглата. Аз лично винаги съм нащрек.
— Ловът не би представлявал голямо удоволствие, ако ловецът се страхува от жертвата, която преследва.
Д’Арно се усмихна под мустак. Тарзан да се страхува!
— Не разбрах добре какво искате да кажете с думата „страх“, защото както у лъвовете, така и у хората страхът е различен. За мен например удоволствието се състои в мисълта, че не лъвът е опасен за мене, а аз съм опасен за лъва. Ако тръгна на лов с две пушки, провизии и дузина придружители, би ми се сторило, че лъвът има твърде малко шансове, и моето удоволствие от лова би се намалило пропорционално на моята безопасност.
— В такъв случай следва да предположим, че мосю Тарзан предпочита да отиде на лов за лъвове гол и въоръжен само с един нож? — разсмя се един от събеседниците добродушно.
— И с едно въже — добави Тарзан.
Точно в това време глух рев на лъв се разнесе из джунглата, сякаш предизвиквайки храбреца, който би се осмелил да излезе на бой с него.
— Ето ви удобен случай, мосю Тарзан — присмя се французинът.
— Не съм гладен — отговори просто Тарзан.
Всички се засмяха, освен Д’Арно, който знаеше колко основателна е тази причина за неговия другар.
— Признайте, че се уплашихте да излезете в джунглата само с нож и въже, както би се побоял всеки един от нас.