Струваше му се все едно да хвалят месар, че е убил крава. Тарзан така често бе убивал за храна или при самозащита, че постъпката му се виждаше съвсем обикновена. Но в очите на тези хора, несвикнали да ходят на такъв лов, той беше истински герой. Освен това беше спечелил десет хиляди франка, които Д’Арно настоя да приеме.
Това беше твърде важно за Тарзан. Той беше започнал да разбира каква сила се крие в тези късчета метал или хартийки, които непрекъснато минават от ръка в ръка, когато човешките същества пътуват, ядат или спят, обличат се, пият или вършат каквото и да било друго.
За него вече беше очевидно, че без пари не може да се живее. Д’Арно му казваше да не се безпокои, защото той има достатъчно, даже повече, отколкото им е нужно. Тарзан вече беше разбрал, че хората гледат от горе на долу човек, който взема пари от другите, без да им предлага нищо в замяна.
Скоро след тази случка Д’Арно успя да наеме един стар платноход, който да осъществи пътуването до залива.
Щастлива беше тази утрин за двамата, когато най-после малкият кораб вдигна платна и излезе в открито море.
Плаването край брега мина благополучно. На сутринта, след като хвърлиха котва в залива, Тарзан с лопата в ръка се запъти към арената на маймуните, където беше заровено съкровището. Завърна се на другия ден привечер, носейки на рамо огромен сандък. При изгрев малкият кораб излезе от залива и тръгна обратно на север.
След три седмици Тарзан и Д’Арно вече бяха пътници на палубата на един френски кораб, който отиваше за Лондон. И след като прекараха три дни в този град, Д’Арно го поведе към Париж.
Храненикът на маймуните отчаяно се стремеше към Америка, но Д’Арно настоя първо да отидат в Париж. Не искаше да му обясни какво налага това.
Една от първите му работи в Париж беше да заведе Тарзан при един свой приятел от Министерството на вътрешните работи. Французинът умело водеше разговора около методите за разпознаване на престъпниците.
Тарзан бе особено учуден от използването на отпечатъците от пръстите, прилагани в тази интересна наука.
— Но каква стойност могат да имат тези отпечатъци, когато след време старата кожа ще падне, заменена от нова?
— Линиите не се променят никога — отговори служителят. — От ранно детство до старост те се изменят само по големина. По тях може да се идентифицира определен човек. Грешка не може да бъде допусната.
— Много интересно! — извика Д’Арно. — Бихме ли могли да видим на какво приличат линиите на моите пръсти?
— Разбира се — отвърна служителят и позвъни. Появи се един негов подчинен, комуто той даде някакви нареждания.
Помощникът излезе от стаята и след малко се върна с едно дървено сандъче, което постави на бюрото на началника си.
— Сега — каза служителят — ще получите отпечатък от пръстите си за една минута.
Извади една малка квадратна стъклена пластинка, шишенце с мастило и няколко бели картончета.
Бързо изсипа капка мастило върху стъклото и го размаза с едно валяче.
— Сложете пръстите си на стъклото. Ето така.
— Тарзан, елате тук, за да видим какви са и вашите линии.
— Може ли по отпечатъците да се различават расите? — попита Тарзан. — Бихте ли могли само по отпечатъците да определите дали обектът е от бялата или от черната раса?
— Не, макар някои да твърдят, че при негрите линиите са по-прости.
— А може ли да се отличи отпечатъкът на маймуна от този на човек?
— Вероятно да, защото отпечатъците на маймуната би трябвало да бъдат по-прости от тези на по-висшия организъм.
— А мелез между човек и маймуна може ли да покаже признаците и на двамата?
— Мисля, че да. Но тази наука още не е доведена до съвършенство, за да може да даде точен отговор на подобни въпроси. Лично аз мога да й се доверя само за разпознаването на отделни индивиди. Тук тя е безпогрешна. В целия свят не ще се намерят двама души с еднакви линии на всички пръсти. Направо е невъзможно отпечатък на един човек да съвпадне с отпечатъка на друг.
— Много ли е сложно сравняването? — попита Д’Арно.
— Най-често трае няколко минути, ако отпечатъците са четливи.
Д’Арно извади от джоба си малка черна книжка и започна да прелиства страниците й.
Тарзан се учуди как е попаднала тя у Д’Арно.
Д’Арно се спря на страницата, на която имаше пет мънички петънца.
— Приличат ли тези отпечатъци на моите или на мосю Тарзан? Не са ли те отпечатъци на един от нас?
Едва сега Тарзан разбра истинската цел на тяхното посещение в министерството.
Служителят извади от бюрото една голяма лупа и започна внимателно да разглежда трите образеца, правейки си бележки върху лист хартия.